На свое заседание на 06.08.2026 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на §11, т. 1 – 4 и §46 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2026 г.).
Съдът присъедини конституционно дело №18/2026 г. към конституционно дело №15/2026 г., под чийто номер бяха обединени за общо разглеждане двете искания на групи народни представители от 52-рото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Докладчик по трите дела, по които ще има общо произнасяне под номера на конституционно дело №15/2026 г., е съдия Соня Янкулова.
В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии.
Определението е прието единодушно.
Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд за „замразяването“ на минималната работна заплата и промените в отчитането на трудовия стаж
сряда, 05.08.2026
Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §11, т. 1–4 и §46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
5 август 2026 г.
Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на §11, т. 1–4 и §46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Според искането с §11, т. 1–4 се променя механизмът за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове. Новата редакция на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. В искането се посочва, че това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.
Оспорва се и §46, с който през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.
Според омбудсмана оспорените разпоредби засягат пряко начина, по който се признава трудовият стаж – юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. В искането се посочва, че новата уредба засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания или със здравословни ограничения, учащи се, пенсионери, лица, които полагат грижи за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда.
„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж; той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения, чиито размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж, както и възможността за заемане на длъжности, за които законът изисква определена продължителност на трудовия или професионалния стаж“, се посочва в искането.
По отношение на минималната работна заплата омбудсманът изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето ѝ и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите. Според искането премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.
В искането се поддържа, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Посочва се още, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.
Омбудсманът обръща внимание и на начина на приемане на оспорените текстове. В искането се посочва, че измененията в Кодекса на труда са включени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, без да бъдат проведени процедурите, предвидени в Закона за нормативните актове, без необходимата предварителна оценка на въздействието и без отделен законопроект и обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според искането разпоредбите на §46 създават и правна несигурност, тъй като едновременно предвиждат неприложимост на действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата през 2026 г. и запазване на нейния размер до приемането на бъдещи законодателни промени, без да е определен срок за това.
С искането си омбудсманът Велислава Делчева моли Конституционния съд да образува конституционно дело и да обяви за противоконституционни разпоредбите на §11, т. 1–4 и §46 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. като противоречащи на принципите на правовата и социалната държава, както и на разпоредби от Конституцията, гарантиращи защитата на труда, правото на труд, правото на минимално трудово възнаграждение и правомощията на Народното събрание като законодателен орган.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
