Върховният административен съд спря действието на разпоредби от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г.
Върховните магистрати спират действието на чл.394; чл.409, ал.3, в частта „и по изпълнители на БМП“; чл.409, ал.4, т.2 и т.3, и двете в частта „закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение №2 към договорите на изпълнителите на БМП“; чл.409, ал.8; чл.409, ал.9; чл.409, ал.10; чл.410, ал.1 – ал.13; чл.411; чл.28, ал.3 и ал.4, т.2; чл.26а.
Върховните магистрати приемат, че отменените разпореди на НРД регламентират забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси обеми и стойности и свързаната с тази забрана дейност по сключване на договорите с изпълнителите на болнична помощ в рамките на утвърдените месечни стойности. Нормите уреждат съдържанието на индивидуалните договори ограничени с фиксирани стойности, анализ на информацията за достигнатото изпълнение на стойностите, процедура по отчитане на надвишението и за коригиране на стойностите, документалното им оформяне.
С посочените разпоредби се ограничава възможността лечебните заведения за болнична помощ да получат заплащане в пълен размер за извършената от тях дейност при оказване на болнична медицинска помощ, в случай че надвишат месечните стойности. Лечебните заведения имат задължението да оказват медицинска помощ на здравноосигурените лица, които по силата на Закона за здравето имат право на достъпна медицинска помощ при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациента (чл.81 Закона за здравето). Следователно, определянето на месечни стойности за осъществяване на дейността на болниците би могло да доведе до ограничаване на тяхната дейност поради незаплащане на извършени от лечебните заведения дейности, което безспорно би причинило настъпване на значителни имуществени вреди за тях.
Навременната и достъпна медицинска помощ, предоставена при равни условия и еднакви възможности за лечение е основно право на здравноосигурените лица. Отдалечаването във времето на момента на нейното получаване може да нанесе на пациентите непоправими или труднопоправими вреди. В този смисъл са мотивите на Конституционния съд в Решение от 11.04.2024 г. по к. д. № 15/2023 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). Това поставя здравноосигурените лица в положение да им бъде отказана медицинска помощ поради финансови причини. Следователно, доколкото лимитирането на дейността на здравните заведения ограничава правото на пациента да се ползва от предпочитана от него болнична помощ в определено лечебно заведение, то действието на оспорените разпоредби би ограничило, затруднило и отложило оказването на медицинска помощ, включително би могло да доведе до отказ за лечение на пациентите в заведението, което те са избрали.
Определението по административно дело № 6887 от 2024 г. може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок.
След влизането му в сила, определението да бъде изпратено за обнародване в Държавен вестник.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
