Българите не виждат никаква полза от работата на главния прокурор Сотир Цацаров, а оценката им за него е в показателите на средностатистически двойкар – „среден“ 3 и „слаб“ 2.
Това сочат данни от проучване на социологическата агенция "Глобал Метрикс", представено в сряда. Изследването е изготвено в периода от 5 до 20 февруари по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и обхваща 1090 пълнолетни българи от цялата страна.
69% от анкетираните са отговорили, че не виждат никаква полза от работата на главния прокурор, а 22 на сто не очакват нищо различно от наследника му.
За работата му като главен прокурор през 7-годишния му мандат, който приключва в края на 2019 г., 42.6 на сто от анкетираните оценяват Цацаров със „среден“ 3, а 24.5 на сто му пишат „слаб“ 2. Гражданите, които го оценяват с „отличен“ 6, са в рамките на статистическата грешка - едва 0.7 на сто.
"Други изследвания, които сме виждали, сочат близки до тези резултати", коментира Теодор Славев от БИПИ, цитиран от в. "Сега".
Причините за ниската оценка на главния прокурор са няколко. 64.6 на сто от запитаните са на мнение, че държавното обвинение се е провалило в борбата с битовата престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Поради тази причина 60 на сто очакват наследника на Цацаров да разследва злоупотребите по върха. "Гражданите усещат, че политическата система е пропита с корупция и че нищо не е направено в тази посока", твърди Славев. Малко над една трета от участниците в проучването са категорични, че прокуратурата се е използвала за политически цели. Точно толкова очакват следващият главен прокурор да не превръща държавното обвинение в бухалка, 60 на сто искат той да бъде независим от политически кръгове. Близо 20 на сто от гражданите са съгласни, а над 40 на сто са донякъде съгласни, че борбата с корупцията през мандата на Цацаров е била основно кампанийна, а не системна.
"Проблемът с подобни кампанийни акции на прокуратурата е, че създават впечатление за избирателност, което означава, че над едни лица или група от хора има чадър, а при други има целенасочени действия", отбеляза Теодор Славев. Проучването показва, че хората очакват следващият главен прокурор да бъде мъж над 45-годишна възраст, който през кариерата си е бил прокурор или следовател, и е политически независим, за да води активна борба с престъпността по високите етажи на властта. Директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер коментира, че желанието на хората да видят главен прокурор от гилдията кореспондира със слуховете, които се разпространяват, че в момента се търси човек от прокуратурата. "Нашето желание като НПО, което от дълги години следи този избор, е да има осветляване на този процес. Ако има повече от един кандидат за главен прокурор, да стане ясно как се е стигнало до тези имена", допълни тя.
Процедурата по избор на нов главен прокурор трябва да започне не по-рано от 10 юли и не по-късно от 10 септември. Номинации могат да бъдат направени от най-малко 3-ма членове от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и от министъра на правосъдието. "Това показва, че изборът на главен прокурор няма как да не е в някаква степен политически оцветен. Но е разбираемо, защото прокуратурата е тази, която би следвало да осъществява наказателната политика на държавата", поясни Биляна Гяурова-Вегертседер.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg_13.01-28.02.jpeg)
