Дупничанин спечели дело и успя да осъди Агенция "Пътна инфраструктура" да му плати обезщетение от 1 200 лева заради потрошената му в дупка на пътя Дупница-Крайници кола. Присъдата постанови състав на Дупнишкия районен съд по дело, заведено от пострадалия, като освен обезщетението, АПИ е осъдена да заплати и 512 лева разноски, направени по делото.
Ето какво се е случило с потърпевшия, вижте как Районния съд в Дупница постанови присъдата и как и вие можете да потърсите правата си в случай, че пострадате на пътя по подобен начин:
Ищецът твърди, че на 02.12.2016 година около 17, 40 часа при движение с автомобил по пътя от село Крайници посока гр. Дупница по главен път II-62 в района на производствената база на „Енергосервиз инженеринг“ ООД до отклонението за т.нар. Червенобрешки рибарници претърпял пътно - транспортно произшествие. Управлявайки семейния автомобил марка „СЕАТ ТОЛЕДО“ с рег. № 6626 АТ по пътя от село Крайници посока Дупница на участък от републиканската пътна мрежа - главен път II-62 попаднал на необозначена и необезопасена дупка на самото пътно платно. Почувствал силен удар от попадането в дупката на пътното платно, чул се характерен шум от счупени броня и шум от радиатора на колата. Изпитал внезапен шок и ужас, тъй като първоначално не можел да осъзнае причините за случилото се. С него пътувала и приятелката му, което още повече засилвало тревогата му. В момента на произшествието се движел със съобразена с пътните условия скорост, нямал нито едно нарушение на правилата за движение по пътищата, използва семейния им автомобил, полага необходимите грижи по експлоатацията му, поради което винаги го поддържа в много добро техническо състояние - непосредственно преди произшествието бил правил преглед на техническата му изправност, подготвяйки го за движение през зимата, въпреки това не успял да види дупката, която се намирала в средата на пътното платно – било невъзможно в тази част на денонощието да забележи навреме това препятствие на пътя. След като се съвзел от шока и ужаса от пътно-транспорното произшествие, видял, че много сериозно е пострадала предницата на автомобила - огледал се наоколо и не видял да има поставени знаци или някакви други видими обозначения за наличие на неравност по пътното платно на този участък от главен път II-62. Потърсил веднага съдействие от органите на Пътна полиция, отзовали се дежурните служители на Районно управление на МВР гр. Дупница, които дошли на мястото на ПТП. След оглед на мястото на произшествието и след оглед на щетите по автомобила съставили Констативен протокол рег. № 348р-13972 / 02.12.2016г., в който отразили наличието на препятствие на пътя - намираща се на платното за движение дупка с размери 50 см. на 100 см. и дълбочина 15 см., отразили и точното място на настъпване на ПТП - при движение по главен път II-62 в посока гр. Дупница. В констативния поротокол служителите на РУ на МВР Дупница са удостоверили и видимите щети по автомобила - а именно: счупена предна броня и решетка отдясно, спукан радиатор, проверката за употреба на алкохол била отрицателна. Предвид изложеното и съображенията му за отговорността на ответника за настъпилото ПТП, настъпило на 02.12.2016 год. и изразходвани от него средства за закупуване на предна броня и воден радиатор на стойност 211 лева., въздухозаборна решетка и халогенна решетка на стойност 85, 62 лева, смяна на радиатор и боядисване на предната броня 200, 00 лева, смяна на два броя предни гуми за 100 лева, общо 596, 62 лева и твърдението за значителни претърпени от неимуществени вреди, изразяващи се в преживения от него стрес и описаните в исковата молба страхове, съответно поставена му от психиатър диагноза „посттравматично стресово разстройство” и последвало лечение, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 596, 62 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на управляван от него лек автомобил марка „СЕАТ ТОЛЕДО“ с рег.№ 6626 АТ и сумата 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди - преживян стрес при настъпило на 02.12.2016 год. ПТП при попадане на автомобила на необозначено и необезопасено препятствие на пътя (дупка) на участък от републиканската пътна мрежа - главен път II-62, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се оспорва по основание и размер претенцията, твърди, че не е установен механизмът на пътно-транспортното произшествие, оспорва доказателствената сила на констативния протокол, съставен и приложен към исковата молба, твърди, че не съдържа реквизитите на протоколите по Наредба № 1з-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, липсва подробна план - схема на ПТП, не става ясно и мястото на произшествието - в констативния протокол е посочен път II-62- посока Дупница, срещу „Енергоремонт“, в исковата молба е посочен път II-62 в района на производствена база „Енергосервиз инженеринг“ ООД, като и в двата случая не е посочено километрично положение, нито адрес на индивидуализиращ обект. Оспорва твърдението, че на път II-62 имало дупка с дълбочина 15 см., счита, че при пропадане в неравност с подобни размери, щетите не биха били съответствали на посочените. Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства, че именно той е собственик на лек автомобил „Сеат Толедо“ с per № КН 6626 АТ. Оспорва като завишен и недоказан предявения иск за претърпени неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол № 348р -13972/02.12.2016г. на 02.12.2016 г. около 17, 40 ч. в посока от с. Крайници към гр. Дупница движещият се лек автомобил „Сеат Толедо“ с per. № КН 66 26 АТ по главен път — II-62 от Републиканската пътна мрежа, срещу „Енергоремонт”, движейки се в неговата лента за движение попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно с размери 50:100 см и дълбочина 15 см, в резултат на което на МПС са описани нанесени на автомобила щети в процесния констативен протокол - счупена предна броня и решетка от дясно, спукан радиатор.
Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС от 25.11.2016г. процесното МПС „Сеат Толедо“ с per. № КН 66 26 АТ е било техническо изправно към датата на извършване на прегледа – 25.11.2016г.
От приетите като писмени доказателства фактура от 21.12.2016г.; фактура от 22.12.2016г.; стокова разписка № 0979016220 от 23.12.2016г.; фактура № 0041 от 24.01.2017г. се установява, че ищецът е заплатил за части и услуги за поправяне на щети по МПС на стойност 596, 62 лева.
Видно от амбулаторен лист № 002833 от 08.12.2016г. и етапна епикриза от 08.12.2016г., издадени от д-р Илка И. ищецът след психотравма от личен характер (ПТП) е бил с оплаквания от силно изразена нервно – вегетативна симптоматика – главоболие, сърцебиене, изпотяване, изчервяване, изпитва страх и са налице лоши сънища, безсъние и тревожно общо състояние, предписана му е терапия с Trittico xR - лекарство, което се прилага за лечение на депресивни разстройства със или без тревожност (антидепресант) и Аtarax - психолептик с анксиолитично действие, производно на дифенилметана.
Прието е по делото заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 02.12.16 г. на процесния лек автомобил „Сеат Толедо“ частите и материалите за възстановяване са както следва: воден радиатор - 1 бр. - 140 лв.; предна броня - 1 бр. - 135 лв.; демонтаж на радиатора и бронята, последващ монтаж с допълнително окомплектоване на бронята (шприцване, боядисване, монтаж на решетките) - 150 лв.; въздухозаборна решетка – 16 лв; халогенна решетка – 65 лв.; гуми - 2 бр. х 35 лв. - 70 лв.; ремонт на дясна джанта – 25 лв., общо 601 лв. Съгласно заключението на вещото лице от техническа гледна точка механизма на ПТП, описан в процесния констативен протокол кореспондира напълно с настъпилите щети по процесния лек автомобил „Сеат Толедо“.
С пълномощно от 01.02.2016г., Иван Кирилов Ч. е упълномощил ищеца в настоящото производство – негов син да управлява в страната и в чужбина собственото му МПС, а именно: автомобил марка „СЕАТ ТОЛЕДО” с рег. № 6626 АТ , шаси VSSZZ1МZ2В003266, cвят: Бордо мелик; да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с гореописаното МПС (да го продава, заменя, дарява, залага и т.н.), в полза на когото намери за добре, при условия и цена, каквито намери за добре, включително с права да договаря сам със себе си и, както с лица, които също представлява; да го представлява пред всички физически и юридически лица, пред органите на ПП - КАТ, МВР, нотариуси, данъчната администрация, държавни, и общински органи и навсякъде другаде, където е необходимо, като подписва всички необходими документи; да го представлява пред застрахователните компании във връзка със застраховането на гореописаното МПС, уведомяване за настъпване на застрахователното събитие, образуване на производство за щета и получаване на застрахователното обезщетение; да го представлява пред всички физически и юридически лица, пред органите на ПП - КАТ, МВР, нотариуси, НАП, държавни и общински органи и навсякъде другаде, където е необходимо, като подава, подписва и получава от негово име и за негова сметка всички необходими документи; при настъпване на застрахователно събитие , както и при причиняване на каквито и да било повреди или други посегателства по гореописания лек автомобил, без оглед на причините за това, да го представлява без ограничение пред всички физически и юридически лица, пред органите на ПП - КАТ, МВР, нотариуси, НАП, държавни и общински органи, пред български съд и навсякъде другаде, където е необходимо за защита на имуществените му интереси във връзка с МПС, с право да предявява искове, жалби и с право да извършва всички необходими правни и фактически действия по защита на мои имуществени права във връзка с гореописания лек автомобил; да преупълномощава адвокати за изпълнение на възложените му с настоящото пълномощно правомощия.
Събрани са гласни доказателства в хода на съдебното дирене чрез разпита на св. Р.Л.М., Н.Г.К. и Р.П.А., от чиито показания се установява попадането на автомобила – собственост на бащата на ищеца в неравност на пътя, щетите, които са нанесени от процесното ПТП на автомобила – собственост на бащата на ищеца. От показанията на св. Н.Г.К. се установява, че Р. се чувствал зле след процесното ПТП, видимо бил притеснен и за св. К. – негова приятелка, няколко дни след това видимо бил притеснен, събуждал се през нощта потен със сърцебиене, не шофирал, бил изплашен, потърсил лекарска помощ, били му предписани медикаменти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже фактите от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Агенция „Пътна Инфраструктура” на правно основание чл. 49 ЗЗД - че ответникът е възложител на работа, чието неизпълнение му е причинило твърдените имуществени и неимуществени вреди, размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди и че същите са в причинно-следствена обусловеност от неизпълнението на възложената от ответника работа.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Съдът намира, че от събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП, наличието на неравност на пътното платно, пропадане на управляваната от ищеца кола в тази неравност и липсата на надлежно обозначение за възможни неравности на пътя, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди и неимуществени вреди, както и причинността между наличието на необезопасеното препятствие на пътното покритие и последвалото вредоносно събитие. От заключението на съдебно-техническата и оценителна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установеното необезопасено препятствие на пътното платно, като същото е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. Механизмът на настъпилото ПТП се установява от приложения протокол за ПТП, както и от събраните гласни доказателства. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Констатациите на длъжностното лице се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели и от съдебно-техническата експертиза. Ето защо възраженията на ответника за липса на доказателствена стойност на оспорения протокол са изцяло неоснователни. Събраните в настоящото производство доказателства са категорични, че единствената причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Безспорно е производството, че процесният необезопасен участък от пътното платно е част от републикански път. Определянето кой път е републикански се определя в списъка, приет с Решение № 945 на Министерски съвет от 2004 г., обнародвано съответно в ДВ, бр. 109 от 14 декември 2004 г., поради което в съответствие с нормата на чл. 155 от ГПК е общоизвестен факт и не подлежи на доказване. В този списък е включен републиканския път, на който е станало процесното ПТП. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху същите е определена държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на рупубликанските пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”. Нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-краткия срок. Следователно Агенция „Пътна инфраструктура” като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили дължимата грижа да обезопасят проблемния участък от пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от него.
Относно допустимостта и основателността на предявената от ищеца в настоящото производство претенция за претърпени от него имуществени вреди от процесното ПТП:
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право (Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася с решение. В настоящия случай, съдът намира предявената претенция от ищеца за настъпили имуществени щети от процесното ПТП за неоснователна, при което следва да бъде отхвърлена, предвид обстоятелството, че ищецът не собственик на процесното МПС, такъв е баща му, съответно в патримониума на ищеца не са настъпили материални щети, които да бъдат обезщетени в рамките на настоящото производство. Приетото по делото пълномощно от собстеника на процесното МПС – баща на ищеца по отношение на последния не му дава права да иска реализиране по съдебен ред на имуществена претенция от процесния вид. Ищецът няма как и да действа в качество на процсуален субституент, доколкото процесуалната субституция е изключение от правилата за предявяване на иск и тя (съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК) е допустима само в предвидените от закона случаи: чл. 134 ЗЗД; прокурора по: чл. 107 СК, чл. 132 и чл. 133 СК, чл. 47 СК, чл. 336 ГПК, чл. 537 ГПК, чл. 70, ал. 2 ТЗ, чл. 155 ТЗ и др.
Относно допустимостта и основателността на предявената от ищеца в настоящото производство претенция за претърпени от него неимуществени вреди от процесното ПТП:
Претенцията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди от процесното ПТП е допустима и основателна и следва да бъде уважена. Установява се от разпита на свидетелката Г., че ищецът е изживял много тежко пътния инцидент, преустановил е пътуването за период от време, освен това в резултат на преживения стрес получавал сърцебиене и се будел нощем. Тези свидетелски показания за претърпените вреди съдът кредитира като непосредствено възприети от св. Г., както и предвид обстоятелството, че преживените негативни емоции и последствията от тях във връзка с претърпяното ПТП по отношение емоционалното и физическо състояние на ищеца се установяват и от приетите по делото медицински документи. За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищцата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др. Съдът като взе в предвид естеството на причинените, вследствие на ПТП неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и като отчете всички обстоятелства от значение за случая и преживяната от него психологическа травма счита, че искът следва да бъде уважен за сумата от 1 200 лв. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита възрастта на ищеца, интензитета и продължителността на търпените страдания и неудобства, както и обстоятелството, че по време на инцидента с него във автомобила е била и приятелката му, за която също се притеснил.
Относно претенцията за присъждане на лихва – при неизпълнение на парично задължение, ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането – 02.12.2016г., а покана за изпълнение не е необходима съгласно чл. 84 ал. 4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да поправи вредите, причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост настъпва със самото увреждане.
По разноските:
С оглед исканията на страните за присъждане направените по делото разноски, съдът констатира, че ищецът е направил разноски по делото в размер на 767, 00 лв., за които е представен списък по чл. 80 ГПК и съответни доказателства, от които следва да му се присъдят 512, 30 лева с оглед уважената част от предявените искове. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК и възнаграждение за вещо лице в размер на 60, 00 лева, като следва да му се присъдят разноски в размер на 53, 13 лева съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно село”, бул. „Македония” № 3, с ЕИК 000695089 да заплати на основание чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 45 и сл. ЗЗД на Р.И.Ч., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 02.12.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.Ч., ЕГН **********, адрес: *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно село”, бул. „Македония” № 3, с ЕИК 000695089 иск за заплащане на сумата от 592, 62 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на 02.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 02.12.2016г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно село”, бул.”Македония”№3, с ЕИК да заплати на Р.И.Ч., ЕГН **********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 512, 30 лв., представляваща сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от исковате.
ОСЪЖДА Р.И.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, община Дупница, ул. „Черно море” № 2 да заплати на „Пътна инфраструктура” към МРРБ, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Красно село”, бул. „Македония” № 3, с ЕИК 000695089, сумата от 53, 13 лв., представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg_13.01-28.02.jpeg)
