Обезлюдени цели села и пусти къщи биха могли да се предоставят на бежанци, смята зам.-председателят на Народното събрание Иван Иванов, цитиран снощи от "Труд".
По този начин с подходяща интеграционна политика могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията. Така депутатът от Реформаторски блок аргументира своята идея, която не се приема еднозначно.
Иван Иванов е споделил пред всекидневника впечатления от визита в Швеция заедно с други депутати. Българската група е била на работно посещение и в бежански лагер на 80 км от столицата Стокхолм.
"Шведските ни домакини останаха доста учудени, че у нас има обезлюдени цели села и пусти къщи, които биха могли да се предоставят на бежанци. По този начин с подходяща интеграционна политика могат отчасти да се решат проблемите на трудовия пазар и демографията", казва Иванов.
“Ако България вижда проблем в бежанците, то Швеция вижда възможност в тях да реши проблема с обезлюдяването и застаряването на населението си. Затова там инвестират в обучението и квалифицирането на бежанците", добавя депутатът.
По данни на НСИ, цитирани от «Труд», от края на 2015 г. у нас 571 села са без население или с едноцифрен брой жители. Най-много обезлюдени села има в областите Габрово - 63, и Велико Търново - 56.
Остро възразява на идеята за настаняване на бежанци в такива села историкът проф. Божидар Димитров. Според него това би било национално престъпление против общностите ни в чужбина.
"Има 3,5 млн. души наша диаспора в Украйна, Молдова, Македония, Албания, Косово и т.н. - българи, които, притиснати от икономическата ситуация в тези държави, искат да се върнат в родината си, а ние нищо не правим по въпроса", казва Димитров, който за кратко беше министър в първия кабинет "Борисов" и отговаряше за българите в чужбина.
"Национално престъпление е при това положение да внасяме бежанци и да заселване с тях селата", подчертава шефът на Националния исторически музей. Освен всичко останало, допълва той, обезлюдените места, ниви и къщи у нас не са ничия земя, а частна собственост, най-често с повече от един собственик.
Ако говорим за около 160 тотално обезлюдени села в страната, редно е да отбележим и всички онези, които пък от няколко къщи се превърнаха в градове или квартали на големи населени места, сочи още проф. Димитров. Той отбелязва, че тези процеси са свързани с промените на обществено-икономическия модел у нас.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
(1).jpeg)
(1).jpeg)
