В държавата на противопоставянето пеещите принцеси ще са ало-измамници

Десислава Панайотова-Янкова
11.02.2015
размер на текста:

Уморих се да съм гражданин на държавата на противопоставянията. Писна ми от ШОКиращи разкрития, СКАНДАЛни обвинения и НЕВИЖДАНИ измами. Държим се така, сякаш ще живеем поне ера, наставляваме така, сякаш сме били на централно място на Тайната вечеря, обвиняваме така, сякаш сме стажували при Пилат Понтийски. Имаме самочувствие, сякаш носим интелекта на Стивън Хокинг, таланта на Моцарт и Микеланджело в едно, красотата на Мона Лиза и Мерилин Монро - пак в едно. Имаме убеждението, че не сме човеци, а Големия взрив, и от нас започва всичко, и пак с нас ще свърши всичко. Припадаме от патриотизъм, споделяйки революционни статуси, но всъщност сърцето ни замира в омая, опушено от чеверме и заслушано в зурни.
Живеем живота на новините, задръстени от свлачища, обрулени от мизерия и хипнотизирани от политически мантри - все по-революционно настроени, но все по-затворени в клетките на инкубаторите в жк-тата.
Палим се от войните по Глобуса, като видели за първи път компютърна игра с гранати и "помпи" бавно развиващи се... които биха припаднали с пяна на устата при вида на капка кръв от порязания си пръст.
Уморих се от лагеруване. Разделянето на биваци по всяка тема.
Души ме пясъчната буря, вдигана от размахани в ефир доказателства за вина и неопетненост.
Един учител в моя живот ми каза преди време, че българите сме единствените човеци, способни да обичат и мразят на макс едновременно, заради което будим завист у други народи, практикуващи духовни практики. На нас ни било вътре, изцяло, влято в кръвта и вплетено в нервите, това "дарование". Издигало ни на следващо стъпало... Но за какво ни е, по дяволите, щом така само печелим по-голяма височина, от която да се отърколим в устрема да си строшим главата, ако това е цената да строшим мераците на другите. А всъщност животът се случва по средата. Докато ние се разчепваме като жабата от вица, която се чудила, в коя група да се строи - дали при красивите или при умните, животът си тече.
Ние се потим и раздаваме шамари, обиждаме и тропаме с крак, дърпаме малката чергица България като бесни кучета, че да си завием голямото Аз... а някъде, някъде едни принцеси пеят на болни деца. Как, по дяволите, тези глупави, безмозъчни консуматори, дето преяждат с хамбургери, са открили смисъла на живота?!?! Не знаят ли, че ние, хибридите между светци и киборги, все още търсим с настървение смисъла на топлата вода?!
Разбира се, след това трябва да ни изчакат да решим кой точно е откривателят, има ли НАТУРАЛЕН акт за парцела с топлата вода, заверил ли е патента си... Трябва поне едно село и два града да го обявят за почетен гражданин в спор къде точно е роден този гений. Да се формират поне два инициативни комитета за събиране на дарения за паметник, след това да се появи някой далечен братовчед и да хвърли обвинения, че парите са откраднати. Трябва да изчакат провеждането на поне един протест и два контрапротеста срещу избора на скулптор за паметника, след това поне няколко пъти по два месеца за полицейското разследване и произнасяне на прокуратура и съд по жалбите за НАТУРАЛНИЯ акт, патента, УКРАДНАТИТЕ пари, дипломата на скулптора и регистрациите на инициативните комитети. Разбира се, през това време децата от клипа ще са станали старци - животът им ще се е шмугнал, докато са чакали да чуят голямата новина от телевизора; принцеските рокли ще са се превърнали в съдран парцал, защото момичетата е трябвало да излязат в неплатен отпуск и да заработват като ало-измамници или кандидат-булки по интернет... Но ние ще можем да бъдем горди, че сме ги спрели да преяждат с хамбургери и да се лъжат, че животът е сладникави постановки; че сме ги спрели от безсмисленото живуркане без СКАНДАЛИ и ШОКиращи разкрития, че сме ги натъпкали с истинския пълнеж и смисъл на живота.
П.С. Всъщност тези принцеси, така като ги гледам, колко са наивни и сладникави, как нямат и най-малка представа какъв е смисъла на живота... КОЙ им плати и с КОГО преспаха, че точно те да са принцесите?! И най-вече ЗАЩО са ДИСКРИМИНИРАЛИ малцинствата от техните приказки?!
ПФЪ! Какво ми става?! Вижте колко по-смислено е да разсъждаваш, отколкото просто да пееш...
Ай, много ни здраве!
 

Случайно ми попадна видеото, което ще видите в края на статията. Млади американки, преоблечени като принцеси, пеят на малки пациенти в детска болница, организират партита и украсяват стаите, за да дадат кураж на мъниците и да преобразят страшната болнична стая в страшно забавно място.

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети