Бат Сали е Пеевски ДВЕ.
Затова се чудя КЪДЕ е България и защо кюстендилци и дупнични не получаваме подкрепа от цялата страна.
ПолучаваМЕ, барикадираМЕ, протестираМЕ, несъгласни СМЕ, защото аз съм толкова гневна, колкото е гневен и ОБИДЕН всеки нормален човек в 10-и МИР. И нямам правото, нито намерението да спазвам „безпристрастния тон”, когато говоря като журналист по случая „Бат Сали”. Нямам намерение и да отговарям на въпросите "защо показвам емоция"?
Всъщност ще отговоря само веднъж, но моля ви, не си мислете, че показвам дързост да се сравнявам с тези личности.
Джеймс Баучер. Владимир Сис.
Журналисти, които не пестиха личната си емоция в кореспонденциите от България, отразявайки несправедливостите, наказващи българите с умисъл, злост и едната цел –съсипването и асимилацията на българския ген и изконна територия.
Бат Сали е Пеевски ДВЕ.
Защото налагането му тук е замислено, подготвено и осъществено от централата на ДПС, за да провокира и покаже сила. Да ни размаха пръст, а с показалеца да посочи кой всъщност командва.
Не ми говорете за етнически мир и провокация към него от наша страна
ДПС упорито повтаря тезата си, че не е етническа партия, но удобно зарежда тази плоча в грамофона, щом потрябва в централата.
Не съм съжителства с турци, защото тях в Дупнишко ги няма. Но съжителствам с ромите, новият електорат на ДПС, от самото си раждане. Даже няколко месеца съм работила с чисто цигански контингент. И в тези години и месеци не сме лели кръвта си, нито сме накърнявали взаимно достойнството си. Наричаха ме дори „добрата шефка”, а някои от тях и днес като ме видят на улицата (в редките случаи това да се случи) ме питат как съм ухилени до уши.
В продължение на десетилетия моята майка е полагала грижи за цигани, като медицинска сестра в детско отделение в Дупница. Та тя е била по-грижовна и внимателна към новия контингент на партията, отколкото който и да е от ДПС. Помогнала е за здравето, личното щастие и комфорт на повече цигани, отколкото всички партийни платформи, писани от началото на прехода. (Още помня обаче лицето на мама, когато се прибра след нощно дежурство със спешен случай с млада циганка натровена с алкохол, а нейни роднини и близки нападнали д-р Попов и медицинските сестри с брадви, защото пациентката с ревове отказвала стомахът й да бъде промит, за да спасят живота й).
А още нещо се сетих. В 4 или 5 клас, в паралелка ни беше включена циганка, мисля че се казваше Горица, повтаряла няколко пъти. В едно от междучасията по детски й казах да не ме пипа, защото има мръсотия под ноктите. Тя така ме удари, (все пак беше с поне 15 см по-висока от мен и с 3-4 г. по-голяма, както заради повтарянето, така и защото съм от 6-годишните) че излетях като тапа на скъпо френско шампанско. Не сме подавали жалба да я изключат, нито сме викали медии, макар тогава вече да имаше дупнишки вестник, нито сме нахлували в къщата й да търсим отплата за кръвоизлива на гърбината ми. Даже мисля, че мама после ми се кара-трябвало да се дръпна, а не да се обяснявам:))
Нито в Дупница, нито в региона е имало дори зараждане на скинарска организация.
Първо, защото няма кой да обеси синджир за такава „кауза” и после, защото нетърпимостта на обществото към такива прояви е равна на търпимостта към престъпление.
„Етническият мир” е кухо заклинание от онези на Мерлин, с които се опитва да пусне дъжд или да освободи водата, секнала заради пукнатина в кладенеца. Т.е. от това заклинание не зависи нищо, кладенецът се поддържа и работи само благодарение на поддържащия персонал, но Мерлин тресе брада и повтаря някакви думи, че да държи масите в ръцете си.... и да взима заплата.
Само че Майсторът в нашето общество не е само един, върнал се в средновековието по чудо. Единици са онези, които се връзват на Мерлин.
Но не може да се отрече, че се тресе зрелищно в опитите да скрие ръцете си, сплетени за фокус зад пушилки и димилки- завесите за масите.
Но колкото е страшен Мерлин, толкова са страшни и заклинанията му, т.е. не са, а са си направо смешни бутафории.
Точно затова заклинанието „Етнически мир” няма защо да ни притеснява, то не е съотносимо към случващото се.
Бат Сали е едно, както се изразяват в полицейските бюлетини, лице познато на полицията със склонност.
Точно тази форма се използва, когато правоохранителните и правозащитни институции не са успели да докажат престъпния характер на Лицето А, но са регистрирали неговата наклонност към залитания от главния път. Залитания като скандали за купуване на гласове, мошеничество, уреждане на побои и сплашвания, побой над футболен съдия или частно енерго.
Мен не ме е страх, да кажа че не искам Бат Сали да е депутат от област Кюстендил. Първо, защото гласовете на хиляди мои съграждани са откраднати. Второ, защото той е от партия, която няма никакво влияние и представителство тук. Трето, защото говорим за неграмотно Лице с наклонности за отбиване към пътечките в гората.
И защото сега ще има все някой да ми навре Братя Галеви в лицето. Братя Галеви не бяха дупнишки феномен или поне не в онзи смисъл, в който използват повечето хора фразата. Те не се зародиха и появиха от гражданството на Дупница, не са негов израстък. Те бяха наложени тук, в Дупница, с една цел- да пречупят врата на гражданството, което тогава ходеше с вдигнаха глава, бе единствена крепост на демокрацията сред общините от среден и малък калибър. Тогава Дупница стоеше редом със София и Пловдив по свободолюбие и макар с изтъркано сако, дупничани ходеха по улиците, а не пълзяха.
Който си мисли, че това са празнодумства може да намери в градската библиотека в. Демокрация от 90-те години. Там има няколко интересни статии, а ако не ви харесват образите на младите кмет и прокурор, изправили се срещу Феномена, то между редовете ще видите истината.
Бившите барети, които нямат нищо общо с Дупница, изпратени тук за да наложат волята на системата, за която и децата знаят, че формалното напускане не означава освобождаване от служба.
Още много неща напират в главата ми. НО основното е, че
Не трябва да се отказваме. ДПС е партия като всички други. Колкото и да се пази зад щита на обяснения като „етнически мир” и „толерантност”, е ДЛЪЖНА да се подчинява на хората, на нас.
Хората в Дупница и Кюстендил, в Ямбол и Габрово са категорични не искат мандати на ДСП.
Светкавична промяна на изборните правила. Заседанията на новия парламент да се провеждат под постоянния натиск на гражданството. Тези заседания да отнемат толкова време, колкото е нужно за промяна на изборните правила. И след това отиваме на нови избори. Избори, на които над 10 000 дупничани, дали сега вота си за ГЕРБ, БСП и РБ няма да се чудят след това къде да търсят гласа си. На избори, на които аз да не се притеснявам да пусна бюлетина за малка партия, а след това наред с убедеността, че това са единствените ми кандидати, да зрее съмнението „защо не се пречупих в името на общото”.
Не желая хора, които се отбиват от пътя, независимо дали са доказани или не като криминални елементи.
Не желая хора слабограмотни и интелектуално немощни да представляват съгражданите ми от Дупница и областта.
Не желая и следващия в листата на ДПС, ако евентуално се прояви някакъв израз на разум и Бат Сали се оттегли.
Не желая партия, която няма и клетка в областта, да взима мандат чрез ПОДМЯНА, всъщност единственият начин, по който може да го направи.
Не желая мои познати да са жертва на кражба, поредна, която да остане недоказана и ненаказана.
Не желая МОЯТ ГЛАС да говори с ромски акцент или да има друг майчин език ( когото да не се свени да използва за агитация в разрез на закона).
Не желая да чувам, че трябва да мълчим, защото това е законът. Ако мълчим има ли въобще шанс да бъде променен?!
Не желая да се сравняват случаите от предишните два мандата, в които чрез разпределение депутати от областта станаха кандидати от други места.
РЗС и Атака към онзи момент бяха силно представени на национално ниво, но с представяне с равномерни проценти от цялата страна. Процентите им за областта надскачаше 4-процентовата бариера. Имаха своите местни структури, организации и дори общински съветници в общините от област Кюстендил.
Бат Сали е Пеевски ДВЕ.
Всъщност, защо ли ми бяха пет страници, като само това изречение БИ трябвало да е достатъчно в понеделник на Дупнишките барикади и при затварянето на границата от кюстендилци да чуем и усетим с раменете си подкрепа от цялата страна.