Гл. ас. Иван Хаджийски
Навършиха се 100 години от освобождението на Пиринска Македония. Повод повече за радост или поука е този юбилей?
-Ще ви отговоря философски исторически. За мен като 32-годишен изследовател, професионален историк, член на научния съвет на Македонския научен институт- София, главен асистент, автор на 8 книги и стотици статии и публикации на страниците на всички централни научни и исторически списания ще кажа: 5 октомври 1912 година е ден на памет, съвест и поука за днешното поколение и за тези, които ще дойдат след нас. Аз съм, може би, единственият в цяла България, който е ровил в архивите на Седма рилска пехотна дивизия. По този повод преди 4 години бях на международна научна конференция в Регионалния исторически музей в Благоевград с учени от Македония, Гърция и други страни. Но и онзи ден съм изровил Дневник за действията на Седма рилска дивизия – от мобилизацията, 17 септември 1912 година, до 9 май 1913 година. Това е един дневник находка и аз мога да кажа точните цифри за състава на Седма пехотна рилска дивизия. На 1 октомври 1912 година началник щаба на Българската армия генерал майор Иван Фичев изпраща на началник щаба на Седма пехотна рилска дивизия генерал майор Георги Тодоров телеграма, с която казва: Вашата дивизия включва 48 518 души, от които 683-ма офицери, 30 591 пушки карабини, 24 картечници, 108 оръдия. Тази цифра генерал майор Иван Фичев я дава нарочно по-голяма за да може телеграмата да стигне до командващия Втора сръбска армия, която е със седалище педагогическото училище в гр. Кюстендил. А в състава на Втора сръбска армия воюва легендарната Седма пехотна рилска дивизия, която е създадена в гр. Дупница на 1 януари 1904 година. Така че тази цифра 48 518 души е изиграла своята роля във военната дипломатическа история. Аз съм първият професионален историк в България, който стига до тези разлики. За да може да се въздейства на сръбското главно командване, а пък сърбите да могат да изпратят в реципрочна стойност толкова войници за обсадата на Одринската крепост. До падането на Одринската крепост на 13 март 1913 година около 40 000 души - това са две сръбски дивизии, които са допълнително попълнени. Ето това е точната цифра, а в действителност преди да започне мобилизацията съставът на дивизията е 5640 на 18 септември 1912 година, от които 249 офицери и другите са ротници, ефрейтори, подофицери. Центърът е в гр. Дупница. Направете си сметка за да достигне дивизията на 22 септември 44 898 души какви усилия се изискват. По това време Майка България наброява около 4 350 000 души, а ние мобилизираме в Първата Балканска война 607 422 души. Седма рилска пехотна дивизия мобилизира и конска и волска тяга, мобилизирани са 10 017 коня, 1872 вола, 1478 коли. Направете си сметка как населението на България, което 86% е селско, със свинските цървули, с навущата, с кожухчетата, с потурите тръгва да освобождава брата роб от Източна Македония. При кал, дъжд е започнал освободителния поход на Седма пехотна рилска дивизия в 3 бригади. 3-та бригада е командвана от генерал майор Спас Георгиев Георгиев. Заповедта за настъпление е издадена в 7 ч сутринта, ръми дъжд. Настъплението започва в 3 колони. Дясната колона на р. Струма със селата Боровец и Крумово. Веселинова махала е изходния пункт за нашата дивизия. Средната колона преминава река Рилска в Кочериново. Преминавайки Кочериново отсреща е прочутият бараковски мост. Атаката започва в 7 ч сутринта, започват оръдията да гърмят. Оръдията са френско производство, а войниците и офицерите са въоръжени с пушки „Манлихер”, модел 1895 година. Искам да кажа и че цар Фердинанд играе ролята на върховен главнокомандващ, който стимулира, модернизира българската армия. Имаме кадърни генерали и министри на войната – Никола Иванов, Стефан Паприков и др. военни дейци.
- Колко и кои са загиналите от Дупница и региона? Кой е първият загинал?
-За първа жертва в българската историография е приет Борис Костадинов Змияров. Той е роден 1884 година в гр. Плевен, учил е право в Софийския университет и в Женева, Швейцария. Баща му е бил деец на ВМОРО. Майката на подпоручик Борис Костадинов Змияров е Елисавета Змиярова, която създава първото женско благотворително дружество „Надежда” в гр. Дупница. Борис Змияров е бил само на 28 години, а издирих и факта, че жена му е била бременна. Поздравявам колегите от Благоевград, които са издирили телеграмата на кмета на Горна Джумая Георги Попниколов до бащата на загиналия. Подпоручик Змияров е командир на 8-ма рота от втора дружина на 50-ти пехотен полк. Препоръчвам на всеки да посети музея в Благоевград и да види нещо много важно. Там има снимка от 5 октомври 1912 година на турските войници. Дупница е пограничен град, част от пленените турски войници от Горна Джумая идват в Дупница и заминават за София. Нашето население се отнася изключително хуманно за разлика от турците, които са рязали ушите и носовете на българските войници. А мобилизираните българи християни в турската армия са изваждани от строя, изправяни са до стената и са разстрелвани. Трябва ясно и категорично да бъде казано – за свободата на Горна Джумая (Благоевград) нашата Седма пехотна рилска дивизия, 3-та бригада, дава 10 души убити и 23-ма леко ранени войници. Подпоручик Борис Змияров е тежко ранен и на 7 октомври вечерта умира, а на 9 октомври 1912 година тържествено е погребан в двора на църквата „Св. Георги Победоносец” в гр. Дупница. Това е първата и най-свидна жертва. Искам да кажа и че във Втора бригада, в състава на 22-ри пехотен полк, който е бил със седалище гр. Самоков участва редник Димчо Дебелянов, който като подпоручик на 2 октомври 1916 година е убит на фронта. Това са свидните чеда на Майка България.
- Умеем ли да пазим историята и разбираме ли поуките й?
-Ние не познаваме историята, категоричен съм! Аз съм от малцината българи, които са прочели от-до около 4000 страници архив, писан на ръкопис. Искам да спомена името на Никола Додов, роден 1873 година, умира 1930 година. Той води стенографски дневник и благодарение на него знаем точно кога умира подпоручик Борис Змияров. А дали сме си извлекли поуките? Ние професионалните историци казваме „който не умее да се поучи от миналото, ще го преживее с много горчив, отрицателен знак”. Участвах и в международна научна конференции и казвам: ние сме двойните освободители на гр. Горна Джумая от османско владичество. Нашите връзки тръгват от Димитър Янакиев Бисеров, който през 1858 година създава дупнишкото читалище „Зора”, заедно с даскал Христо Димитров, с Димитър Николов Чуков, който пък през 1860 година за първи път провежда честването на празника на светите братя Кирил и Методий. Казвам тези неща, защото Димитър Янакиев Бисеров-Околията създава като учител и в Дупнишка Джумая (Горна Джумая, Благоевград) читалище. Първото освобождение на град Горна Джумая е на 12 февруари 1878 година. Припомням, че на 2 януари 1878 година майор Иван Павлович Орлински освобождава град Дупница, дупничани са нетърпеливи и казват „да отидем, да освободим нашите братя и сестри от Дупнишка Джумая”. И с отряда на майор Орлински тръгват няколко чети от Дупнишка околия. Панайот Иванов Стефанов (прадядо на д-р Панчо Панайотов) командва една от четите от с. Рила. На 12 февруари 1878 година е първото освобождение на гр. Горна Джумая от османско владичество. 6 жертви са дадени – двама руски войници и 4-има дупничани. А майор Иван Павлович Орлински умира от холера и е погребан в двора на църквата „Покров Богородичен” в Благоевград.
- Не се ли чувствате самотен в каузата за запазване на местната история и името на славните родове?
-Вярно е, че една птичка пролет не прави. Но пък и сам воинът е воин. Докато съм жив ще разнасям духовната слава на Дупница. Аз спокойно можеше да бъда един доцент или професор доктор по история, тъй като разработвах докторат на тема „Второто българско управление във Вардарска Македония”, но аз съм се обрекъл да служа на Духовна Дупница и служа вярно, честно и всеотдайно 32 години, както нашите деди. Аз има от кого да се поуча – от подпоручик Борис Змияров, от Никола Додов, на чието име в Рила планина е кръстен връх. Те са моята пътеводна светлина, тези които са разнасяли духовната слава на гр. Дупница. В централната читалищна библиотека може да попитате кой е най-търсеният и четеният дупнишки автор. Ще видите моята книга за просветното дело окъсана. Окъсана е и книгата ми „Дупнишките писатели през 20-ти век”. Книгите ми ги има в най-голямата библиотека в света – Конгресната в САЩ. Аз до преди 5 години не знаех този факт. Има ме в университетските библиотеки в Блумингтън, Стамфорд, Сиатъл. А Стамфорд е третият университет в света по класиране, а там четат и мен. Така че, докато съм жив и що годе здрав, ще разнасям духовна слава на Дупница. Дупничани можем да се гордеем, че сме двойните освободители на Горна Джумая (Благоевград). Може да се гордеем със своите трима академици – акад. Георги Стефанов Наджаков, открил фотоелектретното състояние на веществата, а на база неговото откритие японците правят ксерокс апарата. Акад. Тодор Самодумов, който казва „основата на всяко познание е труда”. Феноменалният, великият акад. Илчо Иванов Димитров, роден е случайно в София, но винаги е подчертавал своя дупнишки корен. Трябва да се гордеем с много професори, учени. И искам да покажа, че Дупница през 20-ти век беше стопанската, културно-просветна, спортна, туристическа столица на Югозападна България. И друг факт – през 1926 година в София е въведен първият рентгенов апарат, а две години по- късно доктор Христо Ангелов Парамаков го закупува за дупничани и цяла Югозападна България – Петрич, Горна Джумая, Свети Врач, Неврокоп. Тук учиха и студенти до 60-те – 70-те години.
- Какво е представлявала интелигенцията на Дупница тогава?
-Учителят е естественият духовен водител на своя народ, на своите съграждани. И не случайно аз обичам да цитирам покойния Йосиф Петров, който казва в стихотворението „Български учител”: Творец, мечтател, просветител, сгрян от възрожденски плам, това е родният учител, обикновен, но и голям. Такива трябва да бъдем, като тези учители. Казвам и друг факт – 4 седмици, след като е приета Търновската конституция на 19 април 1876 година, княз Александър Дондуков, който ръководи временното руско управление в Княжество България издава указ и е създадена нашата Дупнишка гимназия - 12 май 1879 година – първото средно учебно заведение в Югозападна България. На 15 септември 1879 година 82-ма ученици, 3 паралелки започват да учат. А септември 1879 година, след нас, в Кюстендил се създава Кюстендилската гимназия. Една година по –късно пък, 1880 г., е създадена прочутата Мъжка солунска гимназия. Така че Дупница е била силен просветен център. Трите стълба на българщината по време на 5-вековното османско владичество са: българските църкви, българските училища и читалищата. Нашето читалище е четвърто по българските земи. Първото е в Свищов (1856 г), второто в Лом, третото – в Шумен. Първите 2 читалища нямат история, имат само диплянки, за третото читалище – в Шумен 20 души автори са написали 430 страници. А, аз, Иван Стоилов Хаджийски съм написал 810 страници за 155-годишната история на нашето читалище. Това е моят свиден дар към Майка България и Духовна Дупница.
- В България винаги е имало смели войници и просветители, но какви са управниците и политиците?
-Една дума – продажници! Те не милеят за българския народ. Давам следния пример – датата е 20 март 1938 година, говори министър председателят Александър Малинов. Той казва „и никой няма право да подтиска народните правдини” и рухва, получава инфаркт и умира с тези думи на уста. А Александър Малинов подготви и провъзгласи независимостта на Майка България. В Балканските войни България влиза с 96 345 кв. км. територия. Излизаме лятото на 1913 година 111 836 кв. км. и излаз между Места и Марица на Бяло море.
- Сега погледът е към освобождението на Пиринска Македония, но как ще коментирате антибългарската пропаганда в днешна Р Македония?
-На 10 май 1941 година за Скопие заминава дупничанинът доцент по международно право Никола Костадинов Коларов. От 24 май 1941 година до 1 септември 1944 година той издава вестник „Целокупна България”. Препоръчвам скопските историчари да отидат в София в Националната библиотека и да видят вестник „Целокупна България”. Там всичко пише по дни, написано от великия дупничанин доц. Никола Коларов. На 9 септември 1944 година се самоубива вторият Гюро Михайлов в националната ни военна история, в Битоля – това е командващият 55-ти Охридски полк полковник Никола Христов Дренски. А знаете, че на 8 септември вечерта ние обявяваме война на Германия и той поема саможертвата, но си отива чист от тоя свят. И аз съм щастлив, че тия хора ги възкресих.
-Адекватна ли е българската държава с отношението си към Македония?
-Нашето правителство действа разумно, ние първи ги признахме през 1991 година за независима държава. Но там е насадена сърбоманщината. Стоят още бюстовете на Йосип Броз Тито, който създаде не Югославия, ние професионалните историци казваме Титославия. По време на второто българско управление ние инвестираме около 37 300 000 000 лева, има истинско възраждане на българщината. Вярно е и друго – че ние под натиск на Германия приемаме 5 антиеврейски закона, виновни сме за депортирането на евреите от Скопска и Битолска област, от Гюмюрджина, Дедеагач, Беломорието. И не случайно на една от сградите в Благоевград пише „тука бяха задържани и изпратени в Аушвиц 993-ма евреи”. В тютюневия склад, под паметника на Желю Демиревски, са били задържани около 1500 евреи от Беломорието, извършва го нашата администрация по германски дипломатически натиск. Тази антибългарска креслива кампания, това крадене на културно-историческото наследство на Майка България не им прави чест. Не може 2 500 000 да погълнат 7 800 000 от българската държава. Нека знаем, че може да се говори за македонска държава едва след 9 септември 1944 година. Тогава те се създават като Република Македония, като са една от 6-те държави в рамките на Югославия.
- Рилското корито днес част от Дупнишка околия ли е или е квартал на Благоевград?
-Благоевград предлага по-качествено образование, по-близо е и е областен център и за това е предпочитан. Средно училище има само в Кочериново. Тенденциите на времето са тези. Местното население се води в рамките на Кюстендилска област и бившата Дупнишка околия, но повече се чувства свързано с Благоевград, защото там са концентрирани два университета, два колежа. Това все пак е концентрация на интелигенция, а интелигенцията движи просветата, движи науката, движи културата. Една нация трябва да има високо просветени хора, истински възрожденци от рода на Паисий Хилендарски, нашия Христаки Павлович Дупничанин, на когото аз издигнах паметник. И се гордея с това мое дело. Христаки Павлович е написал 13 книги и създава българ-гръцкото училище в Свищов.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg.jpeg)
.jpeg)
