Само преди година Саркози, сега върл враг на режима, беше приятел на Кадафи.
Да, в Либия се води война. Да, падат цивилни жертви и хиляди малки животи са превърнати в големи трагедии.
Но военните напъни на „цивилизованото” човечество, съюзило се с местните бунтовници тип „една мозъчна клетка”, някак си превръщат случващото се във водевил.
А това не е трудно да се види. Само трябва да забравим за момент християнските си добродетели, защото тези, които движат фигурките в планетарния шах, нямат нищо общо с тях. Забравете страданието, защото то е излишна спирачка в машината за пари. Забравете, че там мрат деца, защото това не са вашите деца. И така - настроени на вълната на големите играчи, сега погледнете към Либия. Какво виждате?
Това, което аз виждам все по-често, ме кара да си мисля кой ли ще вземe патента за тениските с лика на Муамар Кадафи, защото макар последните дни на режима му да се представят като агония, те не са нищо друго освен лебедова песен. Която ще го превърне в актуална щампа, даже по-модерна от тази с лика на Че.
 |
| И Берлускони като Саркози си другаруваше с диктатора. След резкия език обаче той реши, че зависимостта на Италия от либийските тръби може лесно да бъде прескочена. |
Защото малцина от тези, които носят тениски, запалки, раници... с образа на Че Гевара знаят кой е той. Но само най-големите жертви на манипулациите, подобни на „Осама е най-голямото зло”, са загубили възможността да видят положителното в лудостта и мъжкарството на неподправените образи в световната политика. Уго Чавес - провъзгласен за свети Уго Кретенски в едно от любимите ми списания, заради налудничавите си решения като това да превърне сградата на президентството на Венецуела в училище за бедни; индианското момче Ево Моралес - слязъл от планината, за да напомни, че Боливия е наследник на инките, а не на испанските завоеватели; Махмуд Ахмадинеджад, който няма нужда да прави кой знае какво, защото му стига, че винаги гледа как да направи сечено на белите момчета; Фидел Кастро, в когото ако не вие, то поне вашите майки са били влюбени на младини, не само заради мачовската брада и военна барета, а защото не си поплюва да раздрусва Щатите изотдолу, както добре го е устроила географията.
И Кадафи - само допреди месеци прегръщан от световните лидери, които му позволяваха да разпъне бедуинската си палатка пред символите на световната демокрация, без да ги притесняват невинните жертви, окъпали режима му в кръв. Нямаха против да купуват петрола и газта, добити под диктата му, нито пък част от умовете на цивилизаяцията да прибират заплати с бая ми ти нули, срещу помощ на режима.
Тази банда не е от светци. Ужас, не! Но по-лоши ли са от „добрите”. Защото „добрите” се сещат да сочат с пръст не когато падат главите на невинните, а когато се забъркат големите пари, поръсени с малко накърнено его.
Защото САЩ и Европа скочиха като жигосани кобили, точно след като Кадафи си позволи да жигоса с езика си лидерите, наричайки френския президент Никола Саркози „психар”, а италианския премиер Силвио Берлускони - „предател”. Войната започна малко след като в Мексиканския залив се изля петрол за милиарди долари, а добрите не могат да въведат ред в другите петролни точки, превърнали ги в размирни зони и белият свят започна да се чувства роб на онези, които е свикнал да дърпа с юзди като роби.
Та, какво се случва в Либия? Къде е Кадафи? Колко струва главата му? Кой би му помогнал? И какво ще се случи след него?
Защото ясно е, че падането му от власт ще се удължи за неопределен период от време. Първоначалните фойерверки на радост при навлизането на бунтовниците в Триполи нещо зациклиха, като патрон в ръждясалото дуло на „Калашник”.
На всяка минута информационният поток от Джамахирията променя посоката си. И всеки път, когато видя ексклузивно включване от Триполи на репортери в екипи за сафари, се сещам за книгата на Хю Лори „Търговецът на оръжие”. И за размислите на героя му, който секунди след атентат вижда екипа на CNN да предава от мястото на събитието. И да, те предават, но не това, което ще им извади очите, а това, което би извадило очите на зрителите. И това кара героя да промърмори: от центъра на събитията единственото, което се предава коректно е, че репортерите са на центъра на събитието. Нищо повече.
 |
| Лицето на новата власт. Ножове и старо руско оръжие. |
Това „умение” пък потвърждава думите на втория син на Кадафи Сейф ал Ислам, че войната в Либия е медийна. Т.е.че виждаме това което някой иска да видим, но не това, което се случва.
И въпреки пламъка за хипноза, който ни се размахва от екрана по подобие на операцията „Шок и ужас” над Ирак, която беше режисьорски стилизирана, така че US войниците да виждаме като ахрангели на доброто, повалящи с поглед само „лошите” и последвалите филми като „Тримата крале”, например не трябва да забравяме, че ракети на НАТО избиват цивилни. В момента миротворците водят стратегията на преврата и сипят бомби над Либия, което май няма много общо с миротворчеството. Но какво ли може да очакваме, след като през 1994 г. войници на Франция, Белгия и САЩ под каската на ООН, изоставят под заповед хиляди заплашени от жестоко клане от племето тутси и са в основата на последвалия геноцид в Руанда...
Обърканият новинарски поток:
Режимът в Либия падна.
Синовете на Кадафи са арестувани.
Най-големият наследник на диктатора - избягал от пленничество.
Вторият по старшинство наследник Сейф ал Ислам се показа жив и свободен.
 |
| Сейф ал Ислам няколко пъти умира и възкръсва от началото на войната. |
Муамар Кадафи се разходи по улиците.
Режимът пада.
Превзеха и последната резиденция на водача.
Бунтовниците го искат жив или мъртъв.
Дават награда за главата му.
Искат го жив.
Искат го мъртъв.
Кадафи говори.
НАТО обстрелва.
Кадафи щял да запали нефтените кладенци.
Кладенците са в отлично състояние.
И така, развоя на либийската война заприлича много, ама много на управленческите методи на българския премиер, който от сутринта до вечерта минава през всички настроения с непрестанно меняща се позиция...
Кадафи се закани да продължи борбата до успешен край или до своята смърт. Казва, че няма да избяга. Призовава дори жените на битка (по разпоредбите на исляма обаче само от домовете).
 |
| Кадафи с президента на САЩ Барак Обама през 2009 г. |
Преходният национален съвет предложи награда от 1,6 млн. долара за залавянето на либийския лидер Муамар Кадафи, жив или мъртъв. После, не бива да са учили българска история, предложиха амнистия на всеки от антуража на полковника, който го залови или убие.
На лидера, станал неудобен за белите, на помощ се притекоха от Африка.
Западноафриканската държава Буркина Фасо е готова да предостави политическо убежище на Кадафи. Такова предложение му отправи и Никарагуа.
А ние вярваме, че ако не беше на поредния курс на лечение срещу рак, подслон на полковника щеше да предложи и св. Уго!
САЩ и някои европейски държави искат да сложат ръка на блокираните активи на Кадафи... за да платят на бунтовниците. Кое? Мръсната поръчка?!
Защото само отпреди часове дойдоха онези новини, които очаквахме - бунтовниците в Либия са започнали кланета на саморазправа. ООН и НАТО призовават за помирение.
Но точно тук е разковничето, подсказано ми от наш разузнавач, видял пустинята като дланта си преди години.
„Кадафи е мъжкар. Само той може да държи племената в Либия в съюз и да изгради държава на пясъка на пустинята и исляма. Държава, която въпреки всичко живееше в мир, докато белите не се обидиха на „Дивото куче”. След Кадафи ще настъпи хаос. Защото белите не разбират местните. А местните нямат нищо общо с белите. Има народи, които могат да живеят „демократично” само под „диктат”. И не само да оцеляват, но и да се развиват добре”, казва ми моят човек и това може би са единствените думи, на които вярвам.
 |
| Снимки: Reuters, AP, Guardian |
Вярвайте в каквото искате. Но скоро Кадафи ще бъде светец. Защото преди войната само той спираше черната вълна към Европа, сектите и обединението на сегашните терористи с „Ал Кайда”, само той държеше племената в съюз. А никой от белите лидери не му се сърдеше...за кръвта на смазаните под диктата. А всъщност голяма ли е разликата между тях и жертвите на социалната система на САЩ, да речем.
Скоро Кадафи ще бъде по тениските и раниците... Но за това кой ще печели от патента не знам. 50/ 50 съм между Еропа и САЩ, но честно казано стискам палци на Китай.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
