Издателката на списане BULGARIЯ Ирина Верне: Българският бизнес все още не може да осъзнае, че трябва да се рекламира в чужбина

Даниела Методиева
06.06.2011
размер на текста:

-Ирина, кое е най-новото, което се случва в асоциация "Мисия България"?

- Най-новото в "Мисия България" е откриването на първия ни информационен център в град Перпинян, който носи името „България”, което пък е свързано с името на списанието, което правим вече 10 месеца. То е на на латиница, но завършва с нашата буква Я. Винаги ни е много интересно да го произнасяме точно така, защото по този начин ние внасяме едно опознаване на това как завършва накрая името на нашата страна, което за повечето чужденци е непознато.
Този информационен център е с по-широк диапазон, защото нашата асоциация никога като цяло не си е поставяла много тесни цели за работа, въпреки че в началото идеята ни беше работа с децата. Но за да не се ограничаваме и да не правим непрекъснати промени в уставите, решихме да сме по-широко спектърна асоциация, която да може да отговори на различните нужди на всеки един етап. И затова решихме и центърът да не бъде само туристически, а информационен и в него да се дава информация не само свързана с туризма, а от всякакъв тип. Има хора, които се обаждат как могат да си намерят партньор вм България, за да извършат социална акция. Нашата асциация е регистрирана в едно от предградията на Париж, а Перпинян е една от най-южните точки на Франция, намира се в близост до испанската граница. Идеята ни е да има две информационни точки- северна и южна. Защото в този център хората ще могат да идват, да се запознават с видовете туризъм в България, но идеята ни е да представяме български артисти, ще правим и тематични конференции. Най-новата ни идея например е да покажем какви води има в България, с които чужденците да си направят курс на възстовяване в зависимост от това какви са спа-центровете. Ще имаме и кратко представяне на различните градове и възможностите за почивка там. Разбира се, предстоят ни отново е традиционните езикови курсове.
При откриването на информационния център в Перпинян имаше кисело мляко, сърми, баница, и българска козметика. Но за да успеем да привлечем по някакъв начин туристите, от страна на в България трябва да срещнем подкрепа за подаване на информация. Иначе няма как да накараме френския турист да бъде заинтригуван да почива например точно в България.
- Как върви подготовката на броевете на списание BULGARIЯ?
Сега подготвяме 10-ия брой, първият излезе на 24-и май миналата година. Тъй като ние не сме професионални журналисти, имахме и прекъсване след това от 3 месеца. Но с присъщия на лаика ентусиазъм решихме да правим нещо, което го няма. При нас работят хора основно на доброволен принцип. В началото даже не бяхме наясно какв искаме, но знаехме, че трябва да представим на французите какво точно представлява България и колко много сме готини. Много често се лучва французи да казват, че нашата азбука е като руската. А аз им обяснявам, че ние сме дали азбуката на руснаците и останалите славянски племена и именно това беше поводът за темата първия брой на нашето списание. Така вече като ми задават такива въпроси отговарям да си отворят броя от 24-и май 2010-а година. Пръвоначално се изкушавахме да правим списанието само на фернски език, но си казахме, че може би ще бъде интересен експериментът да пишем материали насочени към чужденци. Но пък си дадохме и сметка, че нашите статии могат да привлекат и българите, да посетят места, които досега не са виждали. И така сега статиите са и на френски, и на български език, което много ни товари. Особеното при нас е, че и нямаме фиксирана дата на излизане, не можем да се ангажираме заради спецификата на ряабатата ни. Около 10-ина човека засега работим за това списание, а що се отнася до материалите, ние ги пулликуваме, ако ги харесаме.
- Какви са критериите ви за публикуване на материали?
- Нашето изискване е да не бъде поднесен материала с много подробности, защото уморява, но пък да бъде атрактивен достатъчно, за да привлече интереса на читателите. Българските автори влизат именно в такива детайли. Човекът, който за пръв път среща България, трябва да я заобича именно с нещо в тази статия. Това е като влюбването, когато ти харесваш усмивката, очите, устните или походката на човека. Нещото, което те привлича към него. Та идеята ни е със статиите в нашето списание да привлечем читателя, който да открие нещото, което да го накара да се влюби в България. Защото един чужд турист иска не само да му хареса, но иска и практичната част- къде се намира мястото, има ли подходящи хотели, има ли гид. Ние се опитваме да отговорим на всичко това, имаме все още трудности за поднасяне на полезната информация.

 


- Как реагира българският бизнес на вашите предложения за представяне?
- За съжаление българският бизнес все още не може да осъзнае, че трябва да се рекламира в чужбина. Такъв бе примерът с представянето на Копривщица през отомври миналата година, когато нито един хотел не прояви интерес да рекламира при нас, като обясненията бяха, че са пълни и нямат нужда от реклама. А нашата идея беше този материал да излезе по-рано, защото французите специално планират почивките по-отдалеч и така искахме да привлечем туристи към Копривщица. Но и там, а и на други места в България бизнесът за жалост е на двете крайности- или сме много велики, че вие не ни интерсувате, или нямаме толкова пори, че да даваме и за реклама. Това е много неправилно, а за България трябва да се представят различните възможности за почивка и в отделните градове. За жалост обаче,интересът липсва. Специално за Дупница сме направили материал за човек от Самораново, който качва туристи с коне за Седемте рилски езера. Този материал ще излезе през юли, защото през август вече хората търсдят прохладата на планината и съвсем естествено е да се предлагат тези дестинации за изачване. И без да избягваме удобствата на лифта, е добре, да се използва и този вид транспорт.
В априлския брой напимер представяме модата в България и на какво ниво е тя въпреки трудностите. Идеята ни е да покажем нашите хора и нашите манекени и сега подготвяме нова рубрика за София, която ще се нарича „Това е столицата” Защото реално казано, ако някой чужденец пристине в София или пък човек от провинцията, всичко може да се очаква. Ние сме изправени пред много неудобната ситуация, защото не можем да си позволим лукса да бъдем прекалено критични и столицата ще я представим с възможностите къде може да се отиде, какво да се види. И все пак, трябва да има и коментар от типа, че трябва да карат внимателно с колите си, защото има преалено много дупки, които се образуват поради специфичните климатични условия. Редно е да се отбележи и факта, че ако хотелът е посочен на дадена улица да не разчитат на това, че ще го открият лесно, дори и ако има табелки. Защото много често те са толков навътре, че трябва да се влезе в съответната улица, за да ги видиш.
- Ти беше основният двигател на кампанията за защита на медицинските ни сестри в Либия.Поддържаш ли още връзка с медицинските ни сестри?
- Две от тях ми бяха на гости, специално с Валя Червеняшка и с Валентина Сирополу общувам много. Тази година например като се прибирах от летището в София с колата видях Здравко и Кристияна, срещата беше случайна. Жалкото е, че около месец юли, когато бяха освободени,не винаги имах време да ги видя. И си представям как се чувстват сега, когато се говори за Либия. И като слушам коментарите на наши политици колко бил лош Кадафи, се сещам, че когато беше пролемът с тях никой тук в България не смееше да каже нищо лошо за него да не би сручайно да се провалят преговорите. Когато подех инициативата в тяхна защита, спомням си колко много писма изпратих в различни градове и институции и как срещнах липсата на какъвто и да е интерес. И когато чрез асоциация „Мисия Бълария” подех инициативата „Не сте сами”, Дупница, Перник и Благовград бяха първите, които направиха нещо за идеята и бяха поставени банери с напдиси „Не сте сами”. И специално в Дупница беше реагирано със сърце от страна на тогавашния кмет Първан Дангов през 2006-а година точно за 6-и май. Именно тогава им бе потвърдена смъртната присъда. Имаше и коментари, че това е направено нарочно на Гергьовден, за да бъдат приведени като жертвоприношение. Защото Кадафи има тънка ирония и знае как да покаже своето превъзходство.
Когато през 2005-а година създадох асоциаци „Мисия България” още същата година участвахме в една голяма агкция организирана от „Адвокати без граници” пред либийсото посолство. Именно тогава всъщност ние като организация научихме, че нещо се случва във Франция с българските медицински сестри. И през 2006-а година се реализира една голяма среща и идеята беше адвокатите да разкажат пред един по-горям кръг от хора какво е случва и тогава ние решихме да създадем този колетив СИБЕЛ към асоциация Мисия България, чиято абревиутарата означава Колетив за защита на българските медицински сестри завторнички в чужбина.
Последното ти идване в Дупница бе за Великден с децата от дома „Свети Шарл” в Париж.

-Какво най-ново да очакваме от теб?
-Сега готвя посещшения на детска балетна група от Перник. Аз съм и половин перничанка и няма как да изневеря на двата си родни града. Когато съм в единия мисля за другия и обратното. Идеята ми е , че децата извън столицата имат много културни акции, но често те са свързани с народното творчество, а елитарното изуства съществува само в по-големите градове. Така че в известна степен, може да се каже, че много малко деца посещават постановки в столицата. Затова решихме представянето на елитарното изкуство и първата среща на децата от провинцията да бъде с техни връстници. Така те ще могат да преодолеят тази преграда, че виждате ли, това е нещо недостъпно. И като видят че деца на тяхната вързаст го правят саъщото, да бъдат убедени, че и те могат да го направят.
 

Ирина Верне е българка, омъжена във Франция. Раздвоена е в това, кой от двата града по-напред да определи за роден- Дупница и Перник. Казва, че когато е в единия, й липсва другия. Основател е на асоциация „Мисия България”, а към нея през 2006-а година създаде и колектив СИБЕЛ в защита на българските медицински сестри. Именно по нейна инициатива бе подета и кампанията „Не сте сами”, малко преди да бъде произсесена последната смъртна присъда от либийския съд за нашите медици. Ирина Верне активно работи с деца от социални домове, благодарение на нея деца от Дупница гостуваха в Париж, за този Великден тя доведе от Франция група от 12 деца, които гостуваха в Дупница. Вече 10 месеца тя издава и списанието BULGARIЯ, като целта му е популяризиране на нашата култура и бита ни.

Последни интервюта

Етикети