Георги Кабзималски: Докато съм кмет, природата ще бъде приоритет в община Рила

Градоначалникът спрял 12 веца със съдебни дела, сега свиква референдум за регионалното депо в Кочериново, разширява „Натура 2000”

Десислава Панайотова-Янкова
04.05.2011
размер на текста:

- Г-н Кабзималски, защо предлагате провеждането на референдум в Рила за изграждането на регионалното депо в Кочериново и каква е процедурата за това?
- Общинската администрация ще подготви правилата за провеждане на референдума. Ще направим всичко възможно за следващата сесия да може да предложим на Общинския съвет проекторешение за провеждането му. Преди хората да гласуват обаче, ще посочим на гражданите и положителните, и отрицателните страни, защото решението не е толкова лесно.
Когато оценяваме влиянието от регионалното депо, първо се забелязват екологичните последствия. Нали и АЕЦ „Фукушима”, и АЕЦ „Чернобил” са отговаряли на условията за безопасност при построяването. И тук всичко първоначално може да отговаря на изискванията, но като започнем да експлоатираме депото, ще започне да мирише и хората от Рила ще са жертва и заложници на депото. На мен това ми е ясно, но въпросът е, че законът е така поставен, че община, която се опита да спре този процес, ще бъде наказана от държавата и от ЕС. Затова най-добре в случая е гражданите да изразят свободно волята си искат или не да има депо на границата на община Рила.
Много често използваме като спирачка, като аргумент човешките права на гражданите. Но да попитаме нямат ли общините човешки права, защото общината не е административна единица. Общината - това са хората, а законът си позволява да малтретира общините. Това не означава ли, че се нарушават човешките права?
- Как стои въпросът с икономическата страна на проекта? Защото основният довод на кмета на Кочериново Костадин Катин е, че зад проекта за регионалното депо не стоят инвеститори, а европейски пари и това гарантира, че проектът е икономически обоснован. И ако евентуалният завод за изгаряне на отпадъци в Дупница ще доведе до увеличаване на такса „смет”, то това не може да се случи тук. Така ли е?
- Не е така. Първо, защото и тук има голяма вероятност такса „смет” да скочи многократно. И това дори не е само вероятност, а константа, заложена в проекта – такъв, какъвто е. Защото, ако той казва, че инвеститорът не може да бъде контролиран, да попитаме кой ще контролира тук. Той ли - Катин? Или кой? Това, което е заложено в проекта, е депото да се управлява от юридически независима единица, която не е нито една община. Така че и тук отиваме на принципа инвестиция-възвръщаемост. И в закона е записано, че имаме 44 милиона лева, например имаме n години на брой, за които трябва да реализираме същите средства и да изградим абсолютно същото нещо, което да продължи да функционира. Така че откъде ще дойдат тези 44 милиона?
 

- Кметът на Кюстендил Петър Паунов обясни пред dennews.bg, че „паднал от стола”, когато разбрал, че всяка от 11-те общини трябва да участва с 10%, или 5 милиона лева, за съфинансирането на депото. Тези сметки откъде идват?
- Кметът Паунов казва 5 милиона, но истината е, че през годините тези пари ще станат много повече. ЕС отпуска пари за изграждането единствено на първата клетка на депото, която ще бъде използвана за 12 години, така е разписано. За тези 12 г. това означава, че освен за експлоатацията през това време трябва да се съберат пари за изграждане и на другите две клетки, които ще бъдат само и единствено за сметка на общините от сдружение „Струма”. Никой не казва и друга една истина - че на депото ще има инсталация за компостиране. Но какъв е гаранционният срок и какъв експлоатационният срок на инсталацията? Гаранционният е 3 г., но експлоатационният е 12-15 г. Значи ще трябват пари, немалко пари, за поддръжката на тази инсталация, а освен това и закупуване на нова за следващите клетки.
Значи до 12 г. трябва да сме събрали пари за две клетки, а след още три години и за нова инсталация за компостиране. Значи ние с парите от ЕС ще направим една голяма дупка. Ще купим една инсталация и с това приключваме.
- Казвате дупка, а това е най-често използваната дума за регионалното депо от страна на противниците му. Кметът на Кочериново обаче използва „Център за преработка на битови отпадъци”.
- Думичката „център”... нито като център на тежестта, нито център на мисълта може да съществува. Той е толкова разконцентриран за депото, че няма накъде. Аз уважавам Катин, той е полезен на Кочериново, много си подхожда за кмет. Но специално тук за депото доста се е разконцентрирал.
- Възможно ли е центърът да е изместен от евентуална комисиона?
- Не знам.
- По принцип?
- На Запад има закон за лобизма. Тук не. Ясно е, че фирмата, която спечели съответната технология за това депо, ще се отблагодари. Но на кой, не знам. На Запад това е нормално. За да пробие една технология, да се наложи, да просъществува, създателите й плащат за това нещо. Така че е нормално и производителите на дадена инсталация да са си отделили пари за реклама. А каква по-добра реклама от това инсталацията да работи някъде. Така че ще има някаква благодарност. Не мога да кажа комисиона, защото не се нарича така. Кой ще я вземе, не мога да кажа. Знам, че няма да съм аз. Аз съм може би единственият кмет, който сам си е заявил пълна данъчна ревизия - на мен, на съпругата ми, на майка ми, на брат ми, който е в Испания. Резултатите са вече ясни. Няма данни за укрити и недоказани доходи. Точка. А причината да поискам тази данъчна проверка бяха отзивите по форумите. Така че, ако някой вече ме нарече крадец, ще го съдя.
- Как става изборът на дадена инсталация?
- И това е много интересно. Защото аз имам подозрение, което съм споделил и с колегите, и с депутати, и с областния управител, че хората, които изготвят апликационната форма на проекта, си позволяват директно да коментират с производители и строители. Нещо, което е недопустимо. Нали се сещате, че ако апликационната форма включва специфични неща, които съдържа само дадена технология, мачът е свирен. А една от най-големите и важни забележки на ОЛАФ за процедурите в България беше точно тази, че в апликационни форми нашата държава е допуснала задаването на специфични технологии, параметри и показатели. А мен точно от това ме е страх - че ако мачът е свирен преди въобще да е започнал, много пари ще отидат някъде. А най-голямата драма е не че парите ще отидат някъде, а че не е сигурно, че работата ще бъде свършена.
Защото на Запад, пак се връщам там, но там няма лошо да ти се отблагодарят, но след като работата е свършена, и то свършена законосъобразно. Защото тук има опасност това отблагодаряване всички ние да го плащаме. Защото, ако инвестицията е 4 лв., ние трябва да съберем 4 лв. Ако инвестицията е 2 лв., ние ще трябва да съберем 2 лв. за тези 12 г. Ако инвестицията е 10 лв., трябва да съберем 10 лв. В случая с тази инвестиция, която се подготвя в момента, не се покриват даже основните нужди, а парите вече не стигат. Никой не се замисля, че са заложени само три броя автомобила, специализирани за претоварните плошадки. Значи отпадъкът трябва така да се уплътни, че с един или два курса да го прекараш. Но отпадъкът да не е емпетройка. Нали ако се прекали с уплътняването, отпадъкът ще изври. Аз не съм физик и химик, но колкото за толкова мога да се сетя. Както са заложени тези автомобили, означава, че те не трябва да спират въобще, но като се развалят и като не може да покрият нужните курсове, кой ще плати новите коли - пак общините.
Защо никой не помисли, че от Кирилова поляна до депото отстоянието е повече от 80 км. Да, но нали има нормативни документи, в които е записано, че автомобил с боклук може да измине определени километри. Някой чете ли го това? Ами Паничище, като боклукът трябва да отиде до Дупница? Нали се сещате каква такса „смет” трябва да плащат там.
Къде са последните села на Симитли, някой смята ли как ще карат боклука до претоварната на Благоевград. Ами тези консултанти по проекта защо не кажат на кметовете точно и ясно за тези неща.
- Вие готвите ли отделен вариант за депо или завод за община Рила?
- Да. Вече съм докладвал пред общинските съветници. Водя разговори с българска фирма, която има почти целия диапазон от разрешителни от МОСВ. Хубавото при нас е, че нямаме натоварване с отпадъци. Идеята е да тръгнем с фамилно компостиране. Всъщност община Рила може да се справи на 100% с отпадъците само с разделно събиране и компостиране.
- Г-н Кабзималски, Вие сте един от кметовете, които се броят на пръстите на ръцете, настроени „зелено”, и от малцината, съобразяващи се с екологичния фактор пред икономическия. Общината оцелява не по-зле от другите. Как ще коментирате?
- Аз съм единственият кмет, който за 12 години има 8 дела срещу изграждането на вецове. Два пъти съм съдил директно министъра на околната среда и водите. Това е прецедент в правото в България. Разрешителните за водоползване бяха подписани от министър Джевдет Чакъров. По закон министър не може да подписва разрешително за водоползване, това се прави от шефа на РИОСВ и Басейнова дирекция, а за най-важните обекти – от заместник-министъра. Само заради това дело общината загуби три проекта пред МОСВ за наказание, но не съжалявам. Да, Рила има ВЕЦ от 1925 г., но той е направен така, че да щади природата, и не е нанесъл никаква щета. Докато аз съм кмет, такива съвременни вецове, които съсипват природата, няма да има в Рила. Имам много против централите да се строят зад гърба на хората и да нанасят щети. Затова вецове няма да има в общината.
Аз съм и единственият кмет, който поиска увеличаване на „Натура 2000” на нашата територия. Вече сме си стиснали ръцете с РИОСВ и Природен парк „Рилски манастир” и ще работим в тази посока.


- Колегите Ви не Ви ли вземат на подбив? Все пак други кметове сочат „Натура” едва ли не за виновник за икономическите проблеми, безработицата и упадъка на общините си.
- Нека ми се смеят. Банско, Разлог, Добринище и Сапарева баня което правят в момента, ще им се върне тъпкано. Природата не прощава. Не съм еколог, не съм фанатик, но разбирам едно - че природата трябва да се пази и не може да я продаваме и унишожаваме само защото сме неспособни да запазим икономическия интерес по друг начин. Да, най-лесно е да експлоатираш природата, но е и опасно, неоправдано и глупаво.
Но аз съм благодарен на колегите, защото благодарение на тях ще ни се усмихне щастието на нас. Защото „Натура” в България е утвърдена на една площ, да кажем примерно 5 декара. Това е разписано, така че явно е нужно на едно място да се намали, за да може на друго да се увеличи. Явно затова чак сега от МОСВ разрешиха увеличаването на „Натура” при нас. Така балансът ще бъде запазен. Освен това само за изминалия месец сме засадили 360 дървета, над 400 храста и над 500 цветя. Без да вдигаме шум.
- И на този фон как ще коментирате това, че в света хората протестират за запазване на природата, а тук има хора и управници, които казват, че „Натура” им пречи?
- През Банско годишно минават 3 милиона туристи. През Рила - 1 милион. Някъде при нас да сте видели отрязани дървета, строежи с прах? Когато бяха наводненията на 4 декември м.г., река Рилска беше с 36 кубични метра в секунда. Това, ако се излее в Банско, не само главната улица ще им отнесе, ами и половината хотели. И то защото там не се съобразяват с природата. Кметът на Банско и бизнесът много добре провокираха мнението на хората. Да, в началото замогнаха банскалии, като си продадоха имотите, но дойдоха големите фирми и им разбиха бизнеса. Да, има писти, има туризъм, но нещото, което не може да се гарантира с никакви пари, е, че няма да падне такъв дъжд, че пистите да се свлекат. Както има такива случаи и в Италия, и на други места. Има цели курортни селища, които бяха унищожени заради неразумното отношение към природата и преексплоатацията й. Още повече никой не гарантира, че инвеститорите ще гарантират постъпления на местното население. Дори и да е роден човекът в хотела, не знае ли английски и не е ли квалифициран, никой няма да го вземе на работа.
- Малката Рила в Испания е факт. Но има ли с какво хората тук, в общината, да се препитават?
- Вече да. Земеделие, и то екологично. Миналия мандат в Рила имаше 3-4-ма производители, а в момента отдаваме над 10 000 декара земеделски земи и високопланински пасища и ливади. Тази година имаме над 50 наематели със сключени договори до момента. Това са производители, регистрирани по единната система, и могат да получат парите си. Лошото е, че системата все още не е изгладена и плащанията към хората се бавят. Но аз съм убеден, че това ще отмине. Повечето производители се занимават с отглеждане на животни. Но в земеделието има гарантирана печалба. Разбира се, за тези, на които им се работи.
- Ще се кандидатирате ли на предстоящите избори?
- Аз още миналия мандат казах, че ще се кандидатирам за този. Има хора, които ще кажат „тоя не се е накрал”, но истината е, че имам работа, която трябва да довърша. Ето, сега излиза проектът за село Смочево. Над 4 000 000 лв. за канализация и пречиствателна станция. 980 000 лв. вече са в сметката на общината. Мои приятели винаги ме критикуват, че не излизам по медиите да тръбя колко работа съм свършил. Но аз съм такъв. Предпочитам да работя, вместо да говоря.