На 24 февруари 2022 г. след седмици на спекулации относно намеренията на президента Владимир Путин след масовото струпване на руски войски по границата, АФП обяви малко преди 03:00 ч. по Гринуич: "Руският президент Путин обяви "специална военна операция" в Украйна".
В телевизионно обръщение Путин заявява, че има за цел да демилитаризира и "денацифицира" Украйна, като повтаря необоснованото си твърдение, че украинските сили извършват "геноцид" в отцепилите се проруски територии в източната част на страната.
Експлозиите проехтяха в цялата страна - от столицата Киев до черноморското пристанище Одеса и Харков на границата с Русия.
В рамките на няколко часа украинската гранична охрана оповести, че руски сухопътни сили, подкрепени от танкове и друга тежка техника, са навлезли в Украйна от север, юг и изток.
Три години по-късно е време за равносметка, коментира Би Би Си.
През 2024 г. бюджетните разходи за сигурност и отбрана възлизат на почти 2,1 трилиона гривни (51,9 милиарда долара). Това означава, че един среден ден на война е струвал около 5,7 млрд. гривни (142 млн. долара).
За 2025 г. за Силите за отбрана са предвидени над 2,2 трилиона гривни (49 млрд. долара), което представлява 26,3% от БВП.
От тази сума 740 млрд. гривни ще бъдат отделени за закупуване на оръжия, което напълно ще покрие годишните нужди, а почти 50 млрд. гривни ще бъдат отделени за производство и закупуване на безпилотни летателни апарати
Финансовата помощ от съюзниците на Украйна продължава да бъде един от ключовите фактори за икономическата стабилност в страната, тъй като покрива значителна част от гражданските разходи на бюджета, докато всички ресурси на украинската икономика отиват за финансиране на отбраната.
По данни на Министерството на финансите през 2024 г. Украйна е получила финансова помощ от партньори в размер на около 41,7 млрд. долара. През 2022-2024 г. Украйна е получила от съюзниците си над 115 млрд. долара в бюджета.
Първата тройка изглежда по следния начин:
Почти 45 млрд. долара идват от ЕС,
31 млрд. долара - от САЩ,
12,4 млрд. долара - от МВФ.
От началото на 2025 г. приносът на ЕС се е увеличил с още 3 млрд.
Показателно е, че ако се вземе предвид процентът на помощта, предоставена на Украйна, от БВП на страните партньори, топ 10 ще се състои от балтийските и скандинавските държави, както и от Полша. Естония е начело на списъка.
Според изчисленията на Института за световна икономика в Кил, който проследява всички помощи, предоставени на Украйна от нейните партньори, от началото на войната Европа е предоставила на Украйна 70 млрд. евро финансова и хуманитарна помощ и 62 млрд. евро военна помощ.
САЩ са предоставили военна помощ в размер на 64 млрд. евро и финансова помощ в размер на 50 млрд. евро.
През трите години на войната украинските власти рядко оповестяват данни за военните жертви.
В началото на февруари 2025 г. обаче тези данни бяха споменати от президента Зеленски в интервю за британския журналист Пиърс Морган.
На въпроса за загубите по време на войната и по-специално за изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Украйна е загубила 400 000 войници, президентът Зеленски заяви, че броят на загиналите украински военни е 45 100 души.
Други 390 хил. са случаите на ранени, които според Зеленски са повече от броя на ранените, тъй като един човек може да е бил раняван няколко пъти.
От началото на войната са загинали 12 456 цивилни, включително 669 деца.
ООН подчертава, че статистиката отразява само потвърдените смъртни случаи и че действителният брой на жертвите може да е много по-голям.
Пораженията сред енергийната, транспортна, социална и жилищна инфраструктура възлизат на стотици милиарди долара.
На прага на третата година от войната президентът Владимир Зеленски обяви, че е готов да подаде оставка в името на мира и членството на страната в НАТО.
Той обаче подчерта, че такъв сценарий би бил възможен само в замяна на членство на страната в НАТО.
Това изявление Зеленски направи по време на пресконференция, отговаряйки на въпрос за натиска от страна на САЩ и Русия по отношение на провеждането на президентските избори в Украйна, предава УНИАН.
"Ако (това значи) мир за Украйна - ако това е, което е нужно, за да се оттегля, аз съм готов", заяви украинският президент.
Зеленски подчерта, че сигурността на страната е неговият приоритет, а не оставането му на власт.
"Не мисля да управлявам десетилетия. Искам сигурност за Украйна за години напред - това е моята мечта", каза той.
Президентът определи членството в НАТО като "най-евтиният вариант" за гарантиране на безопасността на страната. Той добави, че въпреки различните мнения по този въпрос, Алиансът ще остане ключова тема в преговорите за сигурност.
Зеленски заяви, че перспективата за преговори остава отворена, но подчерта, че в тях трябва да участват САЩ, европейските партньори и, разбира се, Русия.
"Украйна е част от Европа и европейските държави трябва да бъдат в тези преговори. САЩ също - те ни помогнаха много. И разбира се, Русия трябва да бъде там", каза той.
Президентът добави, че е съгласен с Доналд Тръмп, че войната трябва да приключи възможно най-скоро. Той обаче подчерта, че "мир чрез сила" означава насочване на всички сили срещу Русия.
"Това е истинският смисъл на израза "мир чрез сила"", каза Зеленски.
Той също така заяви, че би искал Тръмп да застане на страната на Украйна и че страната му се нуждае от гаранции за сигурност от САЩ и Европа.
"Невъзможно е да прекратим войната тази седмица с гаранции за сигурност на Украйна", каза Зеленски, коментирайки думите на прессекретаря на Белия дом Каролайн Левит. Тя каза предния ден, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е "уверен във възможността за прекратяване на войната тази седмица".
Зеленски каза още, че проектоспоразумението със САЩ все още не включва гаранции за сигурност, но се надява да ги обсъди с Тръмп.
Сред възможните условия за гарантиране на сигурността на Украйна Зеленски посочи членството на страната в Европейския съюз и финансиране на украинска армия от поне 800 000 души.
По време на пресконференция Володимир Зеленски каза, че САЩ са му предложили споразумение, според което Украйна трябва да върне два долара за всеки долар получена помощ.
Украинският президент каза, че няма да подпише споразумението, което според него ще бъде платено от "10 поколения украинци".
Той коментира и изявленията на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Вашингтон е отпуснал 350 милиарда долара на Украйна, но не е получил нищо в замяна.
Зеленски каза, че САЩ са отпуснали 100 милиарда долара на Киев - и то под формата на грантове, а не на заеми. Затова той не е готов да признае дълга си към Вашингтон.
По-рано Доналд Тръмп поиска провеждането на президентски избори в Украйна, като заяви, че популярността на Зеленски сред украинците е спаднала до 4%.
"Ако ще има преговори, украинският народ трябва да реши дали не е време за избори. Не Русия казва на Украйна, че са нужни избори, а обективната ситуация", каза американският президент.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
