Днес се навършват 77 г. от най-черната дата в историята на Дупница – бомбардировките над града, при които загиват над 60 души, а над 40 са ранени.
На 4 януари 1944 г. дупничани първи в страната изпитват удара на войната. Към 12.30 ч. на обяд група от 30 самолета на съюзническите сили – ВВС на Великобритания и ВСС на САЩ хвърля около 150 бомби, като цели са частни домове и обществени сгради, а не военни части.
Основната версия е, че Дупница е ударена, след като заради гъста мъгла самолетите губят ориентация и се отклоняват от целта си – българската столица.
Появата на самолетите е изненадваща за дупничани, площадът и улиците са пълни с хора - те се разбягват и започват да търсят укритие в гората на Дренски рид.Много са ранени или намират смъртта си в собствените си домове.
Местните бързо се организират за оказване на помощ и изваждане на затрупаните под руините, като хората хукват да помагат без да знаят какво ги очаква. Мнозина са ранени именно при опитите да окажат помощ на затрупаните в почти напълно сринатите обществени сгради.
Вечерта в Дупница пристигат царица Йоана и софийския митрополит Стефан, които посещават настанените в болницата пострадали. На следващия ден двамата участват в опелото в двора на черквата "Св. Георги".
По това време кмет на града е Давидко Янев, който 3 месеца по-късно подава оставка.
Най-пострадалите при въздушните удари през януари 1944 г. градове освен София са Дупница, Пловдив, Карлово, Враца, Скопие и Ниш.
България е подложена на бомбардировки по време на Втората световна война като съюзник на Германия, въпреки че не участва в бойни действия. Решението за нанасяне на въздушни удари над страната ни е взето от комитет под председателстването на тогавашния британски премиер Уинстън Чърчил. Великобритания е и първата държава обявила война на Царство България, а целта на бомбардировките е да се постигне капитулацията на България. Поразените цели обаче не са военни или стратегически обекти, а обществени сгради – болници, училища, читалища, библиотеки... разрушени са Александровскса болница, Софийския университет, катедралата „Св. Ал. Невски”, сиропиталището „Цар Борис”, Художествената академия, Духовна академия, Софийска митрополия, редица църкви, сред които най-старата сграда в София –ротондата „Св. Георги”.
В Дупница в развалини се свличат тютюнев склад, централната банка, училище „Евлоги Георгиев”, редица частни домове.
На 4 януари 1944 г. след бомбардировките над Дупница с бордови картечници са обстрелвани Кочериново и теснолинейката за Рилския манастир, като са ранени двама души.