Кюстендил ще е домакин на изложба, посветена на 140 г. от приемането на Търновската конституция

Първата конституция на България е новаторска и прогресивна, за времето си е една от най-демократичните в Европа

DenNews.bg
08.01.2019
размер на текста:

Част от депутатите в Учредителното събрание

Областна администрация Кюстендил е една от областите в страната, включващи се в инициатива на Народното събрание по повод 140-годишнината от Учредителното събрание, приело Търновската конституция на 16 април 1879 г. Събитието ще се отбележи с пътуваща изложба, като освен областните администрации, съорганизатор е и Държавна агенция „Архиви“.
В Кюстендил представителната изложба „140 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция“ ще се проведе на 14 януари /понеделник/, а входът за нея ще бъде свободен. Мястото и часът на откриването на експозицията ще станат ясни до края на тази седмица.
Изложбата ще представи исторически и биографични данни за народните представители от състава на Учредителното събрание, портрети и документи за тяхната дейност, моменти от работата върху Търновската конституция, както и развитието на конституционния процес на фона на историческите събития, които го следват.
С реализирането на тази инициатива организаторите поставят акцент върху едно важно събитие, възстановила страната ни като самостоятелна държава на картата на Европа и поставило началото на европейското, демократично и правово развитие на България.

 

 

Дупнишки окръг в Учредителното събрание представлява Иван Каранов, учител, общественик, фолклорист и революционер от Възраждането.


Той е роден в град Кратово, Македония през декември 1851 г.
В края на 1866 започва да учи в Роберт колеж. След завършването му, по настояване учителя и настойник Иван Найденов завършва Военно-медицинското училище, но не се дипломира. Става учител в цариградските български села Чанакча и Тарфа. В края на 1872 година заминава за Новорусийския университет в Одеса при брат си Ефрем, където в 1876 година завършва славянска филология и се връща в Кратово. Жени се за Перса Протич.
В 1878 година заедно с брат си взима участие в Кресненско-Разложкото въстание. След края му става учител в Трън, Радомир и Самоков. От 1879 година преподава в Дупница, като по-късно става и директор на училището. Назначен е от губернския училищен инспектор за помощник-губернски инспектор.

В 1879 година е избран за депутат от Дупнишки окръг в Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Мести се в Кюстендил, където се установява и брат му Ефрем. Работи като учител по български език и литература в Кюстендилското педагогическо училище, а по-късно – в реалната гимназия. Открива първата книжарница в града, в която работи синът му Страшимир Каранов, завършил Първа мъжка гимназия в София и Солунския лицей. Председател е на читалище „Братство“.
Двамата братя се занимават активно с революционна дейност.

 

Представители на Кюстендилския окръг в Учредителното събрание са Григор Караманов, Димитър Любенов и Стефан Границки.

 

Роденият в Кюстендил Димитър Любенов е учител, възрожденец и борец за църковна и политическа независимост. Работи в Кюстендил като учител, а през 1868-1873 г. е главен български учител в Крива паланка, където превръща обучението от църковно в светско.
С дейната подкрепа на дупнишкият духовник, писател, автор на църковни песнопения и деец на българското просветно и национално Възраждане Аверки Попстоянов създава читалище „Зора", което тайно снабдява с излизащите в Цариград български вестници „Македония“, „Право“, „Гайда“ и други. Застава начело на борбата срещу гръцките владици.
Борец за национално освобождение. Член е на частния революционен комитет, основан през 1872 г. от учителя Тодор Пеев.
След Освобождението е член на Окръжния съдебен съвет в Кюстендил. По време на освобождението на Кюстендил води дневник с ценни сведения за това време.

 

 

Стефан Границки е просветен деец, учител и общественик.Роден е в с.Граница, Кюстендилско. Завършва Кюстендилското педагогическо училище. Завършва гимназия в чешките градове Писек и Прага (тогава в състава на Австро-Унгария), откъдето отива доброволец в Сръбско-турската война с четата на Филип Тотю (1876).

След Освобождението (1878) се завръща в Кюстендил. Взема дейно участие в изграждането на българското управление като секретар (24 март – 9 октомври 1878) на първия градски изборен съвет, а впоследствие – в отварянето на класното мъжко училище, в което става учител.
Работил е като първостепенен учител в Габровската и Софийската гимназии. От 10 септември 1886 г. до смъртта си е учител в Педагогическото училище в Кюстендил, окръжен училищен инспектор (1899-1901), директор на мъжката прогимназия (1907-1909) в Кюстендил.

 

 

Григор Караманов е учител и обществен деец, първия кмет на Кюстендил след Освобождението.
Бил е учител в Софийското класно училище, а през 1874-75 г. е преподавател по история, френски и турски език в Кюстендилското класно училище. Оттогава до Освобождението редовно е избиран за училищен настоятел в града и е един от съветниците на митрополит Иларион Ловчански. При установяването на Временното руско управление в града (30 януари 1879) е избран в пръв секретар, а от 20 март – за председател (кмет) на Градския управителен съвет, която длъжност изпълнява до 31 декември 1878 г.
. През 1880 г. е назначен за мирови съдия в гр.Шумен, където умира.
Като пръв кмет на Кюстендил има заслуги за уреждане административното управление (съвместно с руските власти), за настаняването и издръжката на голям брой български бежански семейства (главно от Малешевско и от Пиянечко), грижи се за опълченци, четници от четата на дядо Ильо войвода и за установяването на първата българска постоянна военна част в града. По негово време са извършени и първите благоустройствени и обществени мероприятия в града: наименуване на улиците; по главните улици и оживените кръстовища са поставени 30 фенера; съборени са много подлежащи на срутване сгради; в ремонтирания бивш конак са настанени държавните и общински управления; ремонтирана е "Чифте баня"; поправят се всички дотогавашни чешми в града, като се правят и две нови; създава се градският парк, наречен "Народната бахча"; покриват се с плочи повечето от каналите в града; Гражданите са задължени преди народни празници и тържества да поставят на къщите си български знамена и др.

 

Изработването на българската конституция се възлага на Учредително събрание свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. Първите български депутати са 229. За председател на този висок законодателен орган единодушно е избран Екзхарх Антим I.


Предлага се руски конституционен проект, но новите български държавници го приемат само като основа, а възлагат на специална комисия да изработи нов проект за конституция, която още в този ранен период да подчертае независимостта на България. Първият проект за конституция предвижда силна княжеска власт, двукамарен парламент, имуществен и образователен ценз, но той предизвиква остри несъгласия. Ожесточената дискусия демонстрира различията между депутатите и очертава контурите на първите български партии – Консервативната и Либералната. Консерваторите мислят, че българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната. Докато либералите вярват, че българският народ вече има политическите умения и може да му се повери властта в държавата.

Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, която се гласува на 16 април 1879 г., отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица.

Според Търновската конституция „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско управление.

 

Съобразно Конституцията Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Князът утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт – правителството и администрацията. Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството. Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание.

Оригиналът на Търновската конституция, с подписите на народните представители от Учредителното събрание се съхранявала в църквата /«Св. Неделя»/ в железен ковчег, запечатан със собствения печат на Софийския митрополит Мелетия и печата на архиваря на Народното събрание.

Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът – "Съединението прави силата".

На 17 април 1879 г. се свиква първото Велико народно събрание за избор на княз. По договореност между великите сили и по предложение на руския цар се избира германският благородник Александър, принц Хесенски, който управлява България като княз Александър I Български /Батенберг/.


Търновската конституция поставя стабилна основа за новата българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят.

 

Търновската конституция е новаторска и прогресивна, за своето време е една от най-демократичните в Европа.


Освен гласуването на конституцията, по време на Учредителното събрание се взема решение за преместване на столицата на България от Велико Търново в София. Тъй като Пловдив е извън пределите на Княжеството, кандидатурата на града автоматически отпада.

Предложението е внесено от Марин Дринов. След Освобождението руските сили избират София за седалище на временното управление. Официално градът става столица на Княжество България на 4 април 1879 г. Разликата в гласовете в полза на преместването на столицата от Велико Търново в София е само един глас, който всъщност се оказва решаващ.


Конституционно установеният ред в Княжество България многократно е потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 година е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закони при фактически суспендирана конституция.


След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 г. окончателно и е заменена с нова, наречена Конституция на Народна Република България.

 

Най-четено

Темите от "Общество"

Етикети