Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита присъстваха на откриването на музея „Иван Балабанов“, разположен в бившата книжно-мукавена фабрика в кочериновското село Бараково. Двамата бяха сред първите, разгледали музея, а Симеон Втори използва думата „уникално“, говорейки за събитието.
Идеята за създаването на музея е на дъщерята на Иван Балабанов, 90-годишната Бистра Балабанова, а изпълнението е дело на университетския преподавател и общественик Методи Панайотов.
Днес бе открита и паметна плоча на чужденците, работили във фабриката, както и паметник на Иван Балабанов.
Както сме писали, Методи Панайотов е собственик на първия частен музей, събрал историята на Рилското корито, Балабановата фабрика, Рилската железница, спортисти и писатели от региона.
Музеят „Иван Балабанов“ е поместен в две от халетата на фабриката, която по царско време е не само най-голямата на Балканския полуостров, но собствениците й създават невиждан дотогава и неповторен след това успешен модел за печеливш, но и справедлив към работниците бизнес. За нуждите на служителите е изградено градче със своя пожарна, лекарски и зъболекарски кабинети, магазини, градини и стопанства, театър, парк за забави, дори към заплатите си работниците са получавали банкноти от т.нар. Балабанова валута, с която са получавали продукти на значително по-ниски цени. Хора от цяла България са пристигали, за да работят и живеят в Бараково-сред тях е бил и поетът Никола Вапцаров.
Снимки, документи и автентични предмети от работата и живота на Балабановата фабрика ще показват на посетителите на новооткрития музей отминалите дни, които сега ни звучат като приказка. В музея е обособен и кът, посветен на Рилската железница, чиято 100-годишнина бе отбелязана миналата година с турне на изложба, отново събрана и представена от Методи Панайотов.
Ето ви интересен факт –
Рилската железница е построена за някакви си 20 дни през 1916 г. – 12,5 км релси прокарани на ръка.
100 г. по-късно на Методи Панайотов му отнема близо 3 г., за да възстанови малка част от славната фабрика, която не само пустее години, но и е системно опосквана, както казва той, от мастити управници до дребни крадци на желязо.
3 г. Толкова време с много ентусиазъм, с няколко майстори и с безценната помощ на студенти от Националната художествена академия, Панайотов успява да възкреси част от фабриката за нов живот. От днес Балабановата фабрика ще произвежда. Но не хартия, върху която са печатани българските банкноти, ценни книжа, царски укази, знания за света и човека… От днес Балабановата фабрика ще произвежда нещо още по-ценно – поглед към историята. Да, не славна като победа на Симеон Велики; не възгордяваща като титлата „спасителят на Европа“, дадена заслужено от историята на българския хан Тервел; не прославяща ни като Дан Колов или киселото мляко…
А история за реалност. Реалност на успех тук, у дома. Реалност на реализация тук, в България. Реалност на спокоен, пълноценен живот с добре платена работа, качествено образование, грижовно здравеопазване, театър и духова музика под звездите… Реалността на бизнес и държава на една страна – страната на просперитета.
Изгубената България. Такава, каквато сме я имали и каквато можеше да я имаме и днес, ако държавата и бизнесът не се бяха криминализирали, изродили и полудели за десетилетия наред-в различни посоки, но на една страна, точно обратната на просперитета.
Отидете до Бараково. Вижте историята. Вижте България. Изгубената България. България на редовните и достойни заплати, на реализацията по кадърност и можене, на сеченето в гората, но и на паралелното засаждане, уредената от изгрев до залез България. На спящата спокойно България. Тази, която най-много ни липсва. Тази, която хилядите български бежанци сега търсят по целия свят.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg.jpeg)
.jpeg)
