Трети март 1878 г.
Събудена като от кома, България, една от най-древните държави, съчетала в кръвта си магическата цивилизация на траките, находчивостта и трудолюбието на славяните и бойния дух и напредничава мисъл на прабългарите, се изправя на крака, за да направи първите си крачки свобода след пет века унижения, мъчения, забрава. Пет века с глава на дръвника, с разкъсана риза, с изтръгната от гърдите вяра. Пет века иго.
Трети март 1878 г. България, помитала като вулканична лава всеки, изпречил се на пътя й; България, дръзко изправяла се и печелила срещу империи, отново се връща на картата; картата, която векове е преначертавала по свое желание и със свои сили.
Трети март 1878 г. е денят на първата крачка и първия свободен дъх от векове. Най-важното е сторено – робинята става от уреда за мъчения. Да не забравяме обаче, че тя се изправя с вързани ръце и качулка на главата – истинската свобода ще спечелят българският народ и държавници в следващите години – Съединението (1885 г.) и Независимостта (1908 г.).
Третомартенската свобода е с вкус на развален плод – сърцето на Майка България, още непрежалило отнетите животи, е разкъсано на две. Княжество България получава първата си лъжичка свобода – отново я има, но с цената на данък към мъчителите (такава е договорката между Турция и Русия). Източна Румелия получава само благозвучието на думата „свобода”- автономия под ботуша на Османската империя.
Някои историци смятат, че национален празник трябва да бъде Независимостта, защото това е окончателният, красивият венец, който може да положим върху знайните и незнайни гробове на загиналите; венец, който да успокои душите им; венец, който отива и на челата на победителите, да получат заслуженото признание.
През годините Трети март е честван като официален празник, а за национален празник е обявен през 1990 г.
Трети март 2017 г. 139 г. след Освобождението.
Мисля си, че ни отива някак денят на радост и тъга да бъде именно националният ни празник. Денят на станалия от уреда за мъчения роб, но изправил се с качулка на главата. Имащ свободата, но имащ още много битки и време, за да получи нещо повече от благозвучието на думата.
Трети март става национален празник с поемането на първия свободен дъх след друго едно робство – ограничаването на правата, избиването на хора без присъда, затварянето на границите, отнемането на частната собственост, отнемането на възможности и, забележете, отново изтръгване на вярата от гърдите.
Няма нищо случайно, всяко действие, колкото и безгрижно, колкото и невинно да изглежда, не е случайно, не е безтегловно и ако се вгледаме, ще видим колко огромна е символиката на едно правителствено решение в първата година след падането на комунистическия режим.
Втората ни свобода идва със същия вкус на развален плод. Разликата е, че 7 г. след Освобождението България стига до Съединението. А 30 г. след Санстефанския договор България ликува, достигнала най-после до вкусената на 3 март свобода.
Разликата е, че след Трети март 1878 г. следват години на непримиримост, на борба, следват смели и дръзки дни.
След Трети март 1990 г. следват години на самозалъгване, на снишаване, дни на надут със силикон патриотизъм.
Преди 139 г. България не е приела лъжовната свобода, не е приела да живурка под сянката на истинския смисъл на думата.
Днес, след 139 г., България не живее в сянка - тя самата е сянка на себе си. Свободна държава, населявана от роби.
Отбележете днешната дата, както сърцето и умът ви казват.
Да, нека отдадем почит на героите, на българските опълченци, войници, на българския народ и държавници, положили в скелето на пътя ни не една, а три дати на върховни победи в името на свободата. Извоювали ги за 30 г. след пробуждането от петвековно иго.
А докато чаткаме с марковите си обувки по настлания със саможертвата и героизма на предците ни друм, нека се попитаме колко дати в името на свободата извоювахме за нашите 28 г. Колко непримиримост съхранихме под врекливото патриотарство; колко саможертва в името на обща цел, а не в името на кроткото съществуване, дарихме на Родината; колко пъти изневерихме на Отечеството с влюбен поглед към Москва, Лондон или Париж; колко са неизвоюваните битки... колко са пироните, които забихме, но не в скелето на друм за бъдните поколения, а за надгробен кръст на Майка България.
Да се попитаме свободни ли сме или сме робове.
Честит празник!
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
