Дупничани отбелязаха 74 г. от спасяването на българските евреи, кауза започната от жителите и депутатите от Кюстендилска област

Десислава Панайотова-Янкова
10.03.2017
размер на текста:

Дупничани почетоха скромно Деня на спасението на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста. Граждани поднесоха цветя на паметните плочи на загиналите през войните евреи при Дома на техниката. Венци и цветя бяха поднесени и от името на община Дупница, Общински съвет и организации.
Александър Китанов от Историческия музей припомни събитията около единствената по рода си в световен мащабна акция за спасяване евреи от избиването им в лагерите на смъртта в нацистка Германия. Дупничани отдадоха почит към паметта на 11 343 жертви на Холокоста, депортирани от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот в нацистките лагери на смъртта.
Преди 74 г. българските държавници, българската църква и българският народ, извършват невиждано по дързостта си, несъизмеримо по смелостта си и неоценимо по хуманността си дело – спасяването на българските евреи.


Не трябва да забравяме, че началото на този самоотвержен акт на човеколюбие поставят гражданите и депутатите на Кюстендилска област.
Депутатът от Дупница Димитър Икономов е първият народен представител, който взема каузата присърце. Именно той информира колегата си от Кюстендил и зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев, че вече е в ход извозването на хиляди евреи от Македония към лагерите на смъртта, а опасността за българските евреи е реална.
Именно от смелите сърца и действия на Димитър Пешев, Димитър Икономов и още 42-а други народни представители тръгва спасяването на евреите - кауза, за която нито един друг народ и държава не намериха сили да отстояват.
Българската църква изиграва своята роля на водач и защитник.
„Ваше Величество,
В име Божие, усърдно моля за милост към евреите! Пловдивски Кирил”, България е имала и такива духовни водачи – просещи без срам на колене, щом се проси човешки живот. Но Митрополит Кирил не само моли, той нахлува зад огражденията на временния лагер в Пловдив, където са затворени хиляди евреи, и казва: „Където отивате вие, там съм и аз!”. Бъдещият Патриарх на България заплашва, че ще легне пред влака, ако той опита да напусне Пловдив. Десетки са българските отци, изправили се в защита на евреите.

Българите, българското общество не остава декор – в цялата страна се организират шествия, протести, пишат се декларации в защита и застъпничество на евреите. Занаятчийските организации, през обущари и шивачи, до бръснари и търговци, се надигат като защитна стена, за да опазят евреите.
Човекът, отказал да подпише заповедта за депортиране на евреите от Стара България, въпреки усилващия се натиск от страна на Германия, е цар Борис Трети. Той е обявен заслужено от света за герой, защото демонстрира не само невероятна смелост, смелост от една малка България пред империя на насилие и геноцид, но и защото предприема далновидни политически ходове. Цар Борис Трети успява да превърне заповедта, ултиматума за избиването на българските евреи в единствена по рода си успешна мащабна операция за спасяване на евреи.

 

Най-четено

Темите от "Дупница"

Етикети