Акад. Георги Марков: Скоро ще пишем историята на емиграцията, трябва да се опазим, защото сме податливи

Десислава Панайотова-Янкова
27.05.2015
размер на текста:

Акад. Георги Марков

-Акад. Марков, изпитание ли беше създаването на „История на Дупница и Дупнишко” и то от екип от 19 историци?

 

-Аз се радвам, че и преди издаването на тази книга Дупница има една научна, академична история, а не научно-популярна, както някои други селищни истории. Колегите се справиха в различните епохи и цивилизации - има праистория, древна история, средновековна, Възраждането, та до днес. В един том обхващаме всички аспекти на историята, което е голям обем от работа, но ние работехме в синхрон, всеки разработваше своята част. Колегите от екипа се справиха отлично, а и Дупница има интересна история, която заслужава да бъде написана. Беше трудно, но беше удоволствие за мен и колегите. Вярвам, че тази история ще се чете в Дупница и Дупнишко, а защо не и в Чикаго. Преди малко подписах книга на една дама, която ми обясни, че лети за Чикаго и иска да занесе копие там. Има много дупничани по целия свят и книгата ще бъде полезна и на тях.

 

-През очите Ви са минали стотици, хиляди исторически данни, но какво ще запомните от историята на Дупница с гордост и усмивка?

 

-Аз съм ориентиран към новата история. Затова за мен бе интересна Дупница през Възраждането и следосвобожденския период, когато настъпва бърза модернизация на града, когато от Османската империя ние се завръщаме в цивилизована Европа. През 30-те години на миналия век в Дупница се е провело колоездачно състезание, въпреки че и тогава България се тресе от жестока стопанска криза. Въпреки кризата и проблемите, дупничани са карали колела в състезание! Имало е фестивали на хорове, художествено творчество, самодейност със своето богатство на фолклора и говора.
Разбира се, понеже съм специализирал военна история, не може да не спомена участието на дупничани във всички войни за национално освобождение и обединение. А тук е и щабът на Седма рилска дивизия, една от най-славните дивизии по време на Балканската и Първата световна войни. Имало е много чети, четници. Все пак тук е и вратата към Македония.
Много неща могат да се научат от историята на Дупница - това е една тухла от нашата национална история. Затова и аз поощрявам колегите от регионалните музеи да търсят и пишат селищна история. Вярно, изворната база е по-тясна и трябва много труд, страст и вдъхновение. В Дупница са се справили и се справят много добре.
В книгата са включени документи за това как след османското завоевание, понеже този край е много плодороден, идват преселници от Анадола, има и османски турци, идват и българи, които са приели исляма. Вижда се съотношението между християнското и мюсюлманското население. Тук е имало повече от 10 джамии, а след Освобождението турското население напуска, продава си имотите, защото то не може да търпи българи да стават кой кмет, кой полицай, кой офицер. Те напускат и започва отново българизирането на този богат край. Това се отнася и за другите богати селища. Все пак в Османската империя Дупница е била околийски град и, разбира се, се запазва като околийски град и след Освобождението.

 

-Вие чувствате ли се поне мъничко по-горд българин, след като проучихте историята на Дупница?

Доц. д-р Александър Гребенаров, доц.д-р Стоян Германов, акад. Георги Марков, проф. Румяна Радкова, и д-р на и.н. Георги Георгиев (отляво надясно) на представянето на книгата "История на Дупница и Душнишко".

 

-Да. Дупница е един хубав български град. Аз се гордея и се радвам заедно с вас. Знам, че всеки си има местен патриотизъм и това е естествено. „Род, роден край, родина” - още проф. Мутафчиев го е казал.
Трябва дупничани да са горди, защото те са правили нашата национална история. Не случайно възрожденците на Дупница са се подписвали „Дупничани”-Христаки Павлович-Дупничанин. Той се гордее с произхода си. В Рилският манастир пък има Дупнишка порта, с региона е свързан покровителят на българския народ св. Иван Рилски.

-Засяга ли се в книгата казусът с произхода на името, заради което ставаме повод за глуповати шеги? Коя е Вашата версия?

-В книгата са представени и двете версии - произход от „дъб” и „дупка”. Явно е, че още се спори по тази тема. Аз съм срещал документи от новата българска държава, където е записана Дубница, Дъбница. Предполагам, че идва от „Дъб”, тъй като има българско село Дъбница, чието име идва от „дъб”. Иначе Станке Димитров, на чието има градът е прекръстен след 9 септемрви, присъства във видните дупничани. Не трябва в историята да се допуска политизиране.


-Кое е събитието и личностите от историята на Дупница, нужни ни днес?

 

-Нужно ни е едно ново Възраждане и възрожденци. И в историята на Дупница се вижда, че когато сме нямали българска държава сме имали българско училища, читалища, църковни настоятелства. Трябват ни възрожденци. Тези, които управляват държавата трябва по-често да четат история. Аз често им казвам, че нито с тях започва историята, нито с тях ще свърши. Трябва да има приемственост, онаследяване. Тогава политиците може да станат държавници.

 

-Да, но днес чуваме все по-често към децата „за какво ти е български и история, учи математика и езици”.

 

-Живеем в епохата на глобализацията и интернет поколението, но трябва да знаем и да не забравяме, че ние, българите сме различни. Въпреки, че има тези за създаване на съединени европейски щати - това не е възможно. Не е възможно, защото европейските народи имат дълга и различна история и култура. Ние сме първо българи, а после сме европейци. Това че сме българи, не означава, че сме лоши хора.

 

-Първи в списъка с именити дупничани е Христаки Павлович, а кой е последен?

 

-Покойният, голям наш археолог Георги Китов. За съжаление го загубихме, но той е един блестящ откривател. Сред именитите дупнични е и акад. Илчо Димитров, който е израсъл и учил тук. В списъка е един от най-известните и интелигентни генерали генерал Тодор Радев, който е бил министър на просвещението и открива Учителския институт в Дупница. Той е мислил за родния си край.

 

-Ще решим ли някога спора за това коя е най-старата гимназия в Югозапада - Дупнишката гимназия с рождена дата 28 май 1881 г. или Благоевградската?

 

- Солунската гимназия е създадена през 1880 г., но в Солун, а не е в Благоевград. Там е пренесена през 1920 г. Така че, ... Дупнишката . На много места в България има подобни спорове. Ето, колежката Радкова е от Шумен, там спорят за друго. Там първо е отбелязан празникът на Светите братя, но като църковен празник, а Найден Геров отбелязва за първи път 24 май в Пловдив, като светско събитие. Аз се опитвам да ги помирявам - да, и вие сте първи, но и вие сте първи. Такива спорове са полезни, будят интерес, карат хората да поглеждат в историята.

 

-Сякаш ни е по-лесно да се впечатляваме от митологизираната, представената като приказка и легенда история...


-Митологията е преди историята. Хората обичат приказките, но историята все пак е наука. Историята е четвъртата муза, Клио, от древногръцката митология, но историята е наука. След промените в началото на 90-те години много хора започнаха да пишат история и по този начин те преминаха от науката към приказките. Аз съм за сладкодумното говорене и писане. Историята може да бъде четивна като форма, но трябва да бъде достоверна. Възможно е, аз се опитвам точно това да правя.

 

-Според Вас добре ли е поднесена историята в учебниците?


-Учебниците трябва да бъдат писани от учители. Те всеки ден са с децата. Професорите могат да бъдат рецензенти, но учителите трябва да пишат учебниците. Сега децата ги боли глава, захвърлят учебниците. Трябва да се пише достъпно и разбираемо. Но за съжаление това е доход за бедните интелектуалци - голям тираж, държавна поръчка... не зная дали нещата ще се променят, а би трябвало.

 

-Далеч ли сме от момента, в който историците ще трябва да започнат събирането на сведения за Българиите извън България?

 

-Мисля, че не сме далече от такъв момент. Скоро ще трябва и това да се прави. Преди няколко години бях в Чикаго, та той е един голям български град! Имат си черква, училище. Съветвам нашите емигранти да правят архиви. Така правят гърците, където има гърци, има техни културни центрове.
Трябва да се опазим, защото имаме склонност да се подвеждаме. Податливи сме, за разлика от нашите съседи. Чувал съм за гъркомани, сърбомани, но още не съм видял българоман. Трябва да се опазим. Историята на емиграцията ни, която си е икономическа емиграция, трябва да бъде написана.
 

Последни интервюта

Етикети