Дали сме способни да пилеем здравето, времето и парите си зависи и от това дали правим разлика между бъдеще и настояще с речта.
Речта е виновна на нациите, които са скарани с правилното разпределение на финансите си. До този извод е стигнал учен от Йейлския университет, който обяснява именно с езика тежката криза в Гърциия, пише БТА.
Според изследване на проф. Кийт Чен човешката реч предопределя нашата нагласа за бъдещето и начина, по който се готвим да посрещнем задаващите се пред нас предизвикателства. Според категоризацията на Кийт Чен, езиците, които правят съществена разлика между сегашно и бъдеще време – като гръцкия и английския, подтикват хората да взимат по-малко решения, свързани с предстоящи събития. И обратното – езиците, в които сегашно и бъдеще не са силно обособени – като немския и мандаринския, кара говорещите ги да бъдат много по-предвидливи.
Според теорията на Чен езиците, които размиват сегашното и бъдещето, насърчават поведението, насочено към изпреварващи действия. Тъй като бъдещето се изживява по същия начин, както и настоящето, един китаец е много по-склонен към икономии.
За да провери хипотезата си Чан подробно разгледал статистиките за спестяванията, тенденцията към тютюнопушене или хранителния режим. С една дума това поведение, което "жертва бъдещето, за сметка на сегашните удоволствия". Резултатите потвърдили първоначалната му интуиция.
И така, вероятността хората, които говорят немски, фински или естонски, да спестяват за дадена година, се оказала с 30% по-висока от тези, общуващи на английски, испански или гръцки. Представителите на първата група заделяли 170 хил. евро повече от вторите за пенсии и имали 13% по-ниски шансове да страдат от затлъстяване.
Стани фен на Facebook страницата на DenNews.bg
Коментари (0)