Химик от Дупница пръв в България съобщил за радиацията от Чернобил

Полковник Божидар Лумбев спасил ученици от военен лагер посред нощ, разпоредил спирането на водата и изгарянето на заразена храна

Даниела Методиева
18.03.2011
размер на текста:

Александър Дюлгеров

Дупничанинът Божидар Лумбев, който вече е покойник, пръв в България съобщил публично, че има радиация в резултат на аварията в Чернобил на 26-и април 1986-а година. Рискувайки всичко, химикът към Гражданска защита-Кюстендил обявил резултатите от тайните си изследваня, въпреки наложеното пълно информационно затъмнение от правителството на БКП и така спасил здравето на хиляди българи.
Това разкри пред dennews.bg служителят от Дома на техниката в Дупница Александър Дюлгеров.

Разбрал за надвисналата опасност над България от забранено по това време радио у нас

полковникът решил да се заеме тайно с измерванията. Така той установил, че високи нива на радиационно замърсяване има в самоковското село Говедарци, в сапаравебанското село Сапарево и по Рилското корито в района на Рилския манастир.
Убеден от иследванията си, че българите са подложени на радиация, но партията майка не само че не започва мерки, но и налага пълно мълчание половник Лумбев предприел действия сам.
На своя глава в първите дни на месец май полковник Лумбев наредил една нощ да бъдат евакуирани учениците от военния лагер „Горхим”, който се намирал точно в зоната на едно от радиационните замърсявания в Рилското корито. След като извел учениците от мястото, на другия ден сутринта полковник Лумбев пръв в страната ни обявил тревога и издал заповед да бъде спряно подаването на питейна вода в Кюстендил.
В Дупница водата не била спряна, но в консервния завод „Рилска малина” унищожили цялата продукция от плодове и зеленчуци, за които имало съмнение, че може да са радиоактивни.
Едва няколо дни след намесата на полковни Лумбев министърът на отбраната по това време Добри Джуров наредил да бъдат изтеглени войски, с които провеждал обучения в полеви условия. Александър Дюлгеров помни, че тогава

дори в палатката на министъра била измерена радиация над нормата.


Според Александър Дюлгеров и досега, вече 25 години след трагедията в Чернобил, се пази в тайна и остава загадка какво е било нивото на радиация в района на ТЕЦ „Бобов дол” по това време. Според него около централите има завишена радиоактовност, защото в остатъците след горенето на въглищата, в пепелта има всички елементи на Менделеевата таблица, сред които и уран.
И като се вземе пред вид този факт и наслагването на радиацията от Чернобил, само можем да гадаем за какво става въпрос. Но със сигурност работниците от централата са били облъчени, смята Дюлгеров.
„Но тази тема беше неудобна за БКП по това време, и смятам, че продължава да бъде неудобна и за нейната наследница БСП”, казва той. А като потвърждение за това посочва и едно странно посещение на учени от БАН. След като полковник Лумбев огласил информацията, че над нашия район има радиационно облъчване, учените помолили Лумбев и още двама служители от Дома на техниката по това време да ги придружат до заразените зони. Те направили замервания в района на Рибарника и Ловния дом в Дупница и стигнали до местността Бинека на около 2 километра от ТЕЦ „Бобов дол”. Според това, което видял Дюлгеров брояча отчел завишено ниво на радиация, но когато попитал учения от БАН, той му отговорил, че всичко е в норма. Когато пък предложил на научните работници да отидат до централата те уклончиво отказали.
„Най-вероятно им беше наредено да не правят замервания в района на електроцентралата, защото шеше да стане ясно, че там също има завишени нива на радиация.
Няма да забравя, след аварията в Чернобил започнаха много проливни дъждове. Но хората не бяха предупредени, че трябва да се пазят. Чак след време стана ясно, че животните не трябва да пасат трева, а им се даваша фураж”, спомня си още Дюлгеров.
По нашенска традиция, заради решението да оповести опасността без да уведоми Градския комитет на партията и ЦК на БКП,

полковник Лумбев за малко не бил изключен от партията.

Въпреки че останал в редиците на червените той се превърнал във враг на партията.

 

Историята на аварията в Чернобилската АЕЦ

 

 


Аварията става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се натрупва в активната зона на в реактора при намаляване на мощноста. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 MW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност.
Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, охладителя се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренасят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен температурен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Обаче, поради ниската скорост на механизма задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата..
Веднага са хоспитализирани 213, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.
Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор, както и това, че по време на строежа, не кой да е, а КГБ подава няколко доклада за процедурни нарушения по време на строежа, които са подминати безмълвно. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законния срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването ѝ „в планирания срок“.
За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и така наречената „максимална проектна авария“. За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена — да не би да се включи „погрешно“ при тренировката, а операторите не са знаели за това. Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот — слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.
От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.
Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.
Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на една тежка икономическа криза в СССР.
Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.
Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.
 

Най-четено

Темите от "Общество"

Етикети