Дупница и Станке Димитров - два града с една история, или един град с различна история

Пак бих взел решенията за преименуването на града и демонтирането на паметника, казва първият демократично избран кмет Панчо Панайотов

DenNews.bg
14.01.2011
размер на текста:

Панчо Панайотов

- Д-р Панайотов, знаете ли откъде идва името Дупница и защо преименуването на града от Станке Димитров беше едно от първите неща, които направихте като първия избран демократично кмет на града?
- Истинското име е било ДУБНИЦА и е свързано с крепост, разположена до града. Станке Димитров е светло име само в историята на БКП. В действителност той е бил шеф на тричленка на ЦК на БКП, която е имала задачата да организира терористичните акции на партията (убийства на хора - не по решение на съда, а по решение на партията; взривяване - бомбени атентати, включително и на църкви). Друг член на тричленката е бил Вълко Червенков.
- В политиката и в управлението сякаш бягахте от празненствата с многословни речи, но липсва ли според Вас достойното отбелязване на такива дати от страна на дупничани - преименуването на града, емблематичните за града барикади, свалянето на Жан Виденов. Сякаш само журналистите са тези, които се сещат за тези моменти от демократичната ни история.
- Показните мероприятия на властта - откривания, чествания, никога не са ми харесвали, защото в тях има много лицемерие; приемащите тези мероприятия с охота са обикновено посредствени хора, които чрез тях избиват комплекси за малоценност.
Събитията от 1997 г. трябва да са гордост за дупничани, защото в онова катастрофално време народът беше изправен до стената от глад и в заработилия инстинкт за самосъхранение започнаха всенародни стачки, барикади и Дупница беше градът лидер, градът водач на нацията. Това не са празни думи, това е факт - за Дупница се говореше с уважение, с респект. Забравили ли сте, че един голям град от Северна България беше написал - две години по-късно, с гордост: „Силистра е Дупница на Северна България”. Тези събития ще останат в историята, а историята се пише по-късно, след години, когато от разстоянието на годините се вижда истината. А тя е следната: ако тогава народът не се беше взел в ръце, през зимата щяха да загинат от глад стотици хиляди българи. А това, че сега няма еуфория, няма чувство за празнуване, е, защото хората, техните надежди бяха излъгани. Оказа се, че сред тръгналите към храма има много лъжци и фарисеи. За жалост.
- Демонтирането на паметника на Станке Димитров от площада е събитието, което сякаш даде най-дълъг отзвук в града. Години след онази сутрин продължава да се напомня, че това е било грешка. От БСП на няколко пъти стартираха кампании за връщането на паметника. Дори и хора без партийна принадлежност Ви упрекват, че е грешно да се посяга на паметници, защото са част от историята. Защо взехте решението и сега бихте ли постъпили по друг начин?
- Няма друг начин. Къде по света издигат и запазват паметници на терористи и убийци? Единствено в диктатурите. В Ирак паметникът на Садам беше бутнат още в първите минути на падането на диктатора; на Сталин – още в СССР ги бутнаха; на Хитлер някой да посочи паметник? Така че това са глупости, които нямат нищо общо с демокрацията, която е човечност, а след това всичко друго.
-Дупница остави в миналото комунистическото си име и символ, но остана ли за гражданите Вашето послание според Вас?
- Вербални послания не съм оставял, защото не съм бил нито партиен секретар, нито месия. Това, което може би е останало в спомените на гражданите, е моето лично поведение и делата ми. Няма от какво да се срамувам, напротив, всеки мога да погледна в очите и да бъда искрен. Нито един от тези, които са ми давали доверието си, не съм излъгал, нито съм подвел.
- Един от доводите Ви за демонтирането на паметника беше, че е прекалено голям за площада, потиска гражданите и закрива величествената планина. Но Вие самият бяхте и сте част от общинските съвети, които одобриха застрояването на центъра със сгради, които се извисяват доста над размерите на паметника и затвориха площада от всички страни. Не е ли двоен тогава стандартът Ви?
- Не е в характера ми да поддържам „двоен стандарт”, не съм потуранко. Когато съм убеден, защитавам позицията си. И в този Общински съвет публично развих идеята, че застрояването в централната част на града трябва да се съобрази с планината (сградите да не закриват страхотната гледка към планината), но нямам сила в Общинския съвет - имам само един глас - така са определили избирателите. Кметът на селото, в което работя, идва в Дупница и след това без куртоазия каза: „Страхотно градче сте, планината е много красива”. Но за да оцениш това, трябва да си естет, а не каскет.
- Станке Димитров и Дупница - два града с една история, или един град с различна история?
- Един град със своята история. Малко по-различен град - не толкова покорен, по-будни граждани. Граждани, които „не цепят много-много басма”.
- 20 г. след като избра първия си демократичен кмет, и то за три мандата във Ваше лице, демократична и свободна ли е сега Дупница?
- В Дупница се проведоха избори, които определиха кмета и състава на Общинския съвет. Така ще коментирам.
- Само преди дни всички национални медии отбелязаха сформирането на Общинска полиция в София като нещо новаторско, но в Дупница помним, че такива звена имаше във Вашия мандат. Защо беше разформирана Общинската полиция и мислите ли, че сега в града би могло отново да има такова звено?
- Уточнявам, че Дупница беше град лидер не само по време на събитията през 1997 г., но беше град лидер от 1991 г. до 1997 г. Уточнявам, че при мен като кмет на Дупница са идвали да се консултират сините кметове на най-големите градове, включително и столицата. Общинската полиция, която беше създадена в този вид и организация, беше единствената в страната - но това е най-малкото, което може да се спомене.
-Винаги сте били за приватизацията на държавните предприятия и учреждения, но каква е равносметката Ви сега? Частникът по-добър стопанин ли е, както Вие вярвахте?
- Изводът за частника не е направен от мен, а е доказан от световната практика на модерните цивилизации, в които заплатите са по 5-10 хиляди лева, а пенсиите - по 2-3 хиляди.
За жалост в България всичко е изродено. Пак казвам - защото много от тези, които тръгнахме към храма, се оказаха мошеници и крадци.
- Предприятията в Дупница бяха приватизирани, но защо се налага на дупничани да работят в София, да бягат в чужбина? Защо работещи заводи сега са само отломки? Къде е грешката?
- Отговорът вече го дадох в предишния въпрос.
- Как ще коментирате последния скандал в града - ГЕРБ и „Атака” искат оставката на председателя на Общ. съвет за това, че е бил доносник на ДС.
- Много смешно, но ще отговоря сериозно: „Да хвърлят камъни тези, които се мислят за безгрешни” - казал Христос на тълпата.
Лицемерие е крадецът да крещи „недейте да крадете”, лицемерие е измамникът да крещи „бъдете честни”. Вижте себе си и тогава...
И няколко въпроса: има ли областни управители в момента, които са доносници, но управляват (защо партийните дружинки не протестират), имаше ли министри доносници (защо партийните дружинки не протестират); има ли и други в ОбС-Дупница, които са били в тесни връзки с ДС (те ще се покаят ли?). С една дума, посредственост, посредственост и пошлост.
- Кой е днес Панчо Панайотов - лекар, бивш депутат, бивш кмет или общински съветник?
- Панчо Панайотов е Панчо Панайотов. Нямам пари накрадени, но имам име. Удоволствие изпитвам, когато хора, които не познавам – не от Дупница, а от цялата страна, ме познаят и обикновено последва: „Я, Вие не сте ли кметът на Дупница? Браво, много Ви харесвам! Да имаше още сто като Вас, досега да сме се оправили, а то какво стана...”.
- А кой ще бъде Панчо Панайотов на задаващите се местни избори през 2011 година?
- Ще видим.
- От самото начало на демократичните промени сте част от управлението на Дупница. Кои са най-големите постижения и разочарования?
- Много високо бях вдигнал летвата, много високи са изискванията ми за управлението, така че нека замълчим.
- И като говорим за разочарования, Вие отчитате ли свои действия като грешки от дистанцията на времето, или не бихте променили нищо от стореното?
- От стореното нищо не бих променил. А голямото ми разочарование е, че много хора ме излъгаха, оказаха се посредствени мошеници и кариеристи.
- Като председател на ОбС в мандата на Първан Дангов бяхте част от „ОбС на конфликтите”, сега сте част от „частния Общински съвет”. Нужни ли са въобще общинските съвети в България?
- Не харесвам папагалите (не тези в природата, а тези в обществото) - поемат клишето (то е лесно за преглъщане и не изисква мислене) и започват па-па-па. Ако някой твърди, че съм зависим, да ми го каже в очите и да го докаже. Другото е па-па-па.
- Каква е Вашата прогноза - ще довърши ли мандата си Явор Тодоров като председател на ОбС?
- Мисля, че да.
- Оптимист ли сте за демокрацията в България? А за свободата на дупничани? В онази най-проста човешка форма - да станеш сутрин усмихнат, да напазаруваш спокойно, да не се притесняваш за сметки, за болест, за училище, за работа, за колата, за децата...
-Хубава картина нарисувахте, приятна, светла, усмихната. Ще стигнем до нея, но бавно, трудно.
 

Преди 19 г. на 14 януари 1992 г. с Указ на първия демократично избран президент на България Желю Желев град Станке Димитров остава в историята. На 20 декември 1991 г. по предложение на първия демократично избран кмет на града Панчо Панайотов е взето решение на Общинския съвет с председател Михаил Панчев за връщане на историческото име на града - Дупница. И макар до ден днешен името да става повод за шеги на телевизионни зевзеци и интелектуални напъни на форумисти в интернет, то идва от дълбоката история. Все още се водят спорове точно откъде произлиза името Дупница. На пръв поглед заради това, че градът се намира в дупка – ограден е от планински възвишения, другата теория е, че първоначалното име е било Дъбница - заради дъбовите гори в покрайнините. Някои пък смятат, че Дубница се е наричала старинната крепост в града. Истината е, че като Дупница градът ни е бил най-развитият в Югозападна България. Посрещал е Апостола на свободата Васил Левски, отварял е порти за кервани от Близкия изток и Африка, развивал е банково дело, образование, здравеопазване, култура и търговия, даващи живот на целия Югозапад. Отгледал е редица прочути даскали, лекари, занаятчии, духовници, меценати... С новата си история Дупница се прочу в цяла България и целия свят като Града на барикадите и Свободния от комунизъм град. Станке Димитров пък е бил градът на пушещите заводски комини, славните победи на футболния „Марек”, строените роти на площада и наливната кока-кола в сладкарниците. И макар че Станке Димитров остана в архивите заедно с „другарко” и „другарю”, съвсем доскоро имаше едно място на планетата, където град Станке Димитров съществуваше. На сателитната карта на Google Earth се отбелязваха две съседни локации - Дупница и Станке Димитров. Два града с обща история. Или един град с различна история? Това ще каже историята... А би ли взел същите решения за преименуването на града и демонтирането на паметника на Марек питаме Панчо Панайотов - последния кмет на Станке Димитров и първия кмет на нова Дупница.

Последни интервюта

Етикети