Пряпорец хубав, шит със коприна... остана да се сетим догодина

Десислава Панайотова-Янкова
22.09.2010
размер на текста:

Вместо знамена развяхме торби за пазаруване. Снимка: dennews.bg

...пряпорец хубав, шит със коприна,
аз да го нося в мойта дружина.
Уший на него лев един славен -
в зелено поле да е изправен,
той да напомня стари години,
когато водел на бой деди ни.

    Иван Вазов

***

„Пряпорец хубав, шит със коприна”, остана да се сетим другата година...
Да се сетим, че днес няма за какво да упрекваме дедите си. Че няма за какво да ги мразим. Че няма нужда от кой знае какво геройство, за да отстояваме даденото ни наготово.
Но и че няма никакво извинение за това, че спим по-дълбоко от премалели от глад и бой роби. Положили глава на същия онзи пряпорец, ушит с любовта, кръвта и колосан с надеждата на апостолите, проспиваме съществуването си като човеци.
Отказахме да развеем същото онова знаме, което ни е дало името, самоличността, славата, историята, бъдещето и живота.
Забравихме и отказахме.
С нелепото оправдание, че „на празник хората ходят по селата, а и е криза”.
Да, това е извинението, което управниците на Дупница дадоха и днес - Деня на Независимостта, за да пропуснат кратката, но важна за самоуважението ни церемония по издигането на националния флаг.
Пряпорецът, заради който Райна Княгина е избола пръстите си и е била готова да изтръгне сърцето си, яздейки до апостола Бенковски. Пряпорецът, заради който тя е гаснала самотно и мъчно в турски затвор, но не е предала, забравила и отрекла.
Пряпорецът, под който баба Неделя Петкова-Караиванова и дъщеря й Станислава са давали топлина и светлина на българското във Велес, Охрид и Прилеп с цената на побоищата, глада и подигравките.
Да не би дънките ни днес да са по-съдрани от наследствените потури на Делича?
Че не можахме да застанем смирени под пилона със знамето, развявано от Дякона пред славните чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Да не би коремите ни да са по-гладни от тези на Христо Ботев и съпругата му Венета, Бачо Киро, Панайот Волов, Георги Раковски?
Че не можахме да се стърпим до събота, за да излезем на пазара за зарзават.
Да не би отреденото ни да е по-тежко от съдбата на Димитър Общи и Ангел Кънчев?
Че не можахме да сведем зомбирания в ежедневието си поглед пред подвига на предците.
Да не би, като се скътаваме, вместо да мачкаме подобно на ротите на генерал Владимир Вазов, ще живеем по-добре?
Дано за следващия празник общината не проспи отговорността си, а ние се сетим, че като нямаме пари за венци, имаме дух, с който да сплетем почит пред българските юнаци, дали ни свободата и независимостта в замяна на незнайните си гробове, дали ни езика и вярата в замяна на младите си животи.
Имаме повод да се срамуваме.
От днес.
Ще го заличим ли, както апостолът Тодор Каблешков заличава родното си име Тодор и се кръщава Богдан заради нетърпимостта към чуждите господари?
Или ще търпим като рая отпреди извоюването на светли дати за празници?
 

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети