Девети още дълго ще е повече от Десети у нас

Десислава Панайотова-Янкова
10.11.2010
размер на текста:

Истината е, че ние не знаем как да почетем 10 ноември… Защото още не ни се е случил.

Само у нас и никъде другадe деветката може да е по-голяма от десетката. И не защото живеем в някакъв математически вакуум, а защото на българина е по-лесно да поплаче от носталгия по достъпните кюфтета и евтината лимонада на 9 септември, отколкото да се стегне и признае, че заради този хленч още не сме реализирали 10 ноември у нас. 21 г. след като Полша, Словакия, Чехия и Германия тръгнаха по пътя на демокрацията и радвайки се на първата реколта на свободата, ние все още се питаме кое е по-добро - сигурността на миналото или случващото ни се настояще. За жалост малцина виждат верния отговор, защото истината деликатно се е свила в ъгъла като истинските демократи. Онези, които трябваше да ни научат да различаваме вкуса на демокрацията, да я търсим и прилагаме, обаче за жалост бяха заглушени от партизанските песни и атаки на мандри, макар и по нов тертип.
Истината е, че дисидентите и интелектуалците продължават да живеят изолирано на село, както в комунизма. Истината е, че сетива за нещата ни дават не те, а чалга звезди и излюпени от куфарчетата с пари на БКП бизнесмени и бизнес дами…
Истина е, че българските таланти имат повече изява и предпочитат да живеят в чужбина, както в комунизма. Истината е, че усещане за красота ни дават хилави в ценностите и дарбите контета.
Истина е, че още години, години напред ще трябва да се изземва властта от ръцете на ДС и внуците, шофьорите и гардовете на партийните секретари.
Истината е, че ние не знаем как да почетем 10 ноември… Защото още не ни се е случил. 21-годишната промяна ни убеди, че промяна няма. Има трансформация на един тоталитарен режим към нов, подреден в интерес на режима, хаос.
Живеем в анархия. Затова, ако не беше трагично, щеше да е смешно, че единственото, което заглушава песните по комунизма, са псувните по демокрацията. Без да я познаваме, без да я искаме и без да я прилагаме… Псуваме и ревем като магарета… Заклещени между тоталитаризъм и анархия, псуваме единственото, което може да ни спаси и даде онзи стандарт, който иначе лесно намираме с емиграция - демокрацията.
Деветката ще е по-голяма от десетката за жалост поне за още 20 г. напред. Защото тези, които искат промяната на 10 ноември, нямат глас за ушите на тези, които още пеят партизански песни за 9 септември.
 

Най-четено

Темите от "Коментари"

Етикети